Пиша за Йорданка Христова с известно притеснение. За нея много е говорено и все с добри думи. А тя бяга от това. Убедена е, че не е нужно да я кичат със суперлативи, защото за нея е съвсем нормално един артист да се раздава на сцената или да помогне на човек в беда, когато може. Няма какво повече да се набива в главите на хората.