Екзотичната идея за равно заплащане между мъжете и жените напоследък намира почва и все по-дълбоко пуска корени в политиките на Европейската комисия. Брюксел, както е известно, отдавна е изкушен от подобни етатиски и егалитарни прийоми за решаване на политически въпроси. От години темата за равенството е в полето на политическия дебат и служи като една от основните демаркационни линии между лявото и дясното, които в днешно време е като че ли по-удачно да бъдат наричани либерално и консервативно. Този въпрос има и своите икономически измерения и там картинката е малко по-различна.

16% по-равно и надолу

Разликата в заплащането на жените и мъжете представлява разликата в заплащането, което жените и мъжете получават, изчислена въз основа на средната разлика в брутното почасово възнаграждение на всички работници и служители. Изчислено по този начин жените в ЕС получават средно с около 16% по-малко на час от мъжете. Брюксел се зае да решава този „проблем“ като по стар обичай през 2012 г. първо въведе поредния безумен празник – Европейски ден на равното заплащане, а след това препоръча на държавите-членки да започнат да изравняват заплащането между половете. Без да е ясно как точно ще стане това.

В икономиката обаче няма ирационални решения. Получаваме храната си не поради солидарността на месаря и на хлебаря, а защото е в човешката природа всеки да се опитва да задоволява своя собствен интерес по най-добри…