Докато руснаците не започнат да си задават болезнените въпроси за съветското минало, Сталин ще бъде винаги начело в социологическите анкети, твърди в коментара си Константин Егерт.

През 1970-те години, които после бяха наречени „епоха на застоя“, портретите на Сталин се срещаха често в кабините на шофьорите на камиони и в автобусите на градския транспорт. В Кавказ и по понятни причини най-вече в Грузия тези портрети се срещаха по-често. А в РСФСР, Украйна и Белорусия – по-рядко. В „окупираните републики от Прибалтика“, както тогава наричаха Латвия, Литва и Естония, портретите на Сталин бяха абсолютна рядкост.

Фигура на мълчанието

Сега хората над четиридесетте с наслада си спомнят времето на „скъпия Леонид Илич“, Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години образът на „строгия, но справедлив вожд на народите“ се възприемаше не като алтернатива, а като призив за борба срещу сенилната брежневска реалност, в която нямаше нищо, освен опашки за месо и чудовищна скука. Оглеждайки се назад, сега разбирам, че нарастващата популярност на Сталин стана предвестник на краха на СССР.

В последното социологическо проучване на центъра „Левада“ за втори пореден път генералисимусът е на първо място в списъка на най-популярните личности в историята на Русия. Така смятат 38 процента от руските граждани. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 процента. Президентът знач…