На 06. 10. 1960 г. умира поетът Николай Лилиев. Под този псевдоним твори Николай Михайлов Попиванов. Той е роден на 26. 05. 1885 г. в Стара Загора. Отрано остава сирак. Учи в родния си град, а по късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия (1903). Следва литература в Лозана (1905-1906), търговия в Париж (1909-1912). Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник.

Печата стихове за пръв път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания – „Демократически преглед“, „Оса“, „Съвременник“, „Наш живот“, „Звено“, „Везни“… Съредактор на сп. „Златорог“. Представителна фигура на символизма в българската поезия, той е автор на стихосбирките „Птици в нощта“ (1918), „Лунни петна“ (1922), „Стихотворения“ (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.

По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург е на Народния театър в периода 1924-1928 и 1934-1960. Между двете световни войни е преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Ва…