В навечерието на 1 ноември – Денят на народните будители, плевенският художник Диан Павлов –Джими отвори своята „килия” в центъра на Плевен, за да прикани съгражданите си да препишат „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Всеки ден пред палатката на Джими се тълпят десетки желаещи да хванат перото и да прибавят своя пасаж към общото дело. Въпреки лошото време, през първата седмица над 300 човека се включиха в преписването. Според организаторите до днес, 1 ноември, цялата история ще бъде завършена. Инициативата е посветена на 255 години от написването на историята и 295 години от рождението на Хилендарския монах.

– Джими, как възникна идеята плевенчани да се захванат с преписването на „История славянобългарска”?

– Идеята за преписа възникна съвсем спонтанно – това е едно писание, което е оставило огромна следа в българската история. То е изиграло решаваща роля, променило е съдбите и мирогледа на множество българи, изпълнявайки заветите на Паисий Хилендарски – пазете, знайте, разпространявайте българската история. И позовавайки се на този призив, и аз реших да направим един препис, плевенчани да го направят по малко по-атрактивен начин. Реших да построя една шатра, подходящо аранжирана, с автентичен дух, за да наподобява на условията, при които е писал Паисий, с гъшето перо, на старинното писалище, хората да могат да влязат в духа на онази отминала епоха. В същото време да се докоснат до историята Паисиева, преписвайки едно малко пасажче от текста. Да могат поне това да прочетат, защото мнозина в днешно време не са я чели, макар да се изучава в училище. Дано някой да бъде амбициран да отвори, да прочете поне предговора…

– Виждам, че непрекъснато тук има опашки от хора – малки, големи, от всякакви възрасти. Колко плевенчани се включиха в преписването за изминалата седмица?

– Първите дни за съжаление бяха дъждовни, но въпреки това първия ден имахме 47 човека, втория – 36, един ден, когато беше слънчево – 87 човека преписваха. Вече сме към края и ако продължава с това темпо и времето е хубаво и днес, може би на празника на народните будители ще успеем да я препишем. На тази дата съм посветил и това начинание.

– Кои са повече – младите или по-възрастните?

– Преписвачите са от най-различна възраст, радостното е, че идват млади родители, които водят децата си. Обясняват им какво ще преписват, какво е значението на историята. Аз също обяснявам на малките деца, за мен е радостно, когато някой слуша и му е интересно да му разказвам. Доста учителки идват с деца, както и учителки пенсионерки, които с голяма радост и охота се включват в това начинание. Прави ми впечатление, за съжаление, че така наречената художествено-творческа интелигенция липсва…

– Какви въпроси най-често ти задават, познават ли „История славянобългарска”, колко хора са я чели?

– Моите наблюдения са, че много малко са я чели. От тези, които минаха, само двама ми заявиха, че са я чели цялата. Учениците, които са я учили в училище, се оказва, че нямат основни познания върху цялата история. Бих бил радостен, ако това събитие амбицира някои от младите хора да я прочетат, или поне увода да прочетат, защото там е самият Паисий…

– Каква ще бъде съдбата по-нататък на този ръкопис?

– Когато препишем цялата история листовете, които са с малко по-луксозна хартия ще ги събера, ще направя заглавията с украсни шрифтове, венетки, украсителни елементи, както е направил Софроний. Самия Паисий казва, че не умее да пише красиво и в граматиката не е много „умятен”, но това не е била негова цел, неговата цел е да повдигне българския дух.
Аз ще направя една красива, тежка подвързия и вече като готово книжно тяло при подходящ момент ще я внесем в Регионалния исторически музей, където ще остане во веки. И така всеки плевенчанин, който е преписал поне едно изречение, ще остане завинаги в историята като един от преписвачите на Паисий.

– В навечерието сме на един хубав празник – Денят на народните будители, какво ще пожелаеш на българите?

– Това, което и Паисий им е пожелал – помнете, знайте, четете, разпространявайте българската история. За да я има България и да пребъде…

– А какво е мнението ти за един друг празник, който се отбелязва по същото време и който през последните години стана много популярен – Хелоуин?

– „О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин…”, е казал Паисий. Мисля, че тези думи говорят много. Имаме си български празници, които трябва да тачим. И точно на този празник на народните будители да отбелязваме един чужд празник, измислен – мисля, че е много неподходящо.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Материалът Джими – съвременният будител в килия от плат е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.