Председателят на ПП АБВ Константин Проданов беше в Плевен по време на националния младежкия семинар, който се проведе през изминалия уикенд. С него разговаряме по актуални теми от обществения и политически живот в страната.

Константин Проданов е съучредител на ПП АБВ. Той е роден през 1977 г. в София, завършил „Международни отношения” в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по международно развитие, профил финанси в Япония. В периода 2001 – 2011 г. работи в банковия сектор в Токио, в някои от най-реномираните световни инвестиционни банки като ЮБиЕс и Голдмън Сакс, в качеството си на вицепрезидент на отдел „Търговия с деривати”. В последната година на мандата на президента Първанов е негов съветник по икономически и финансови въпроси. Главен инвестиционен мениджър в международна финансова компания в София. Владее английски и руски езици, ползва работно френски и японски. Женен, с един син. Хоби – алпинизъм.

-Г-н Проданов, младежкият семинар в Плевен даде началото на национална кампания „Аз избирам да остана в България”. Оптимист ли се?

– Нямам илюзии, ще е трудна битка. Колкото и да са любима дъвка в устата на повечето управляващи, вниманието не се насочва към младите хора, най-вече защото те са аполитични, не гласуват и наливане на средства за младежки политики са хвърлени на вятъра пари. Много по-лесно е да си купиш електорална любов като дадеш на държавната администрация, защото това са 500 000 души, с които стартираш преди всички на всеки избор. Те са тези, които си назначил, заедно с техните семейства. Младите хора, за съжаление, не са приоритет, но според мен все повече и повече ще се надава тоя вик, това притеснение ще се огласява, че страната обезлюдява, остава без работна ръка. Ще дам пример от Плевен. Имам познат, който държи малко магазинче. Преди 3-4 години, като сложи обява, че търси продавач, се явяват 10 кандидати. Тази година не се е появил нито един.

Драстично, буквално за 3-4 години само, като ключова е 2014-а, когато паднаха всички ограничения за работа на българи в ЕС, от тогава темповете на бягство на човешки капитал от страната са се увеличили главоломно. Този процес оставя дори малкото жизнеспособен български бизнес в много трудна позиция. Има и такива екстравагантни искания да внасяме работна ръка от чужбина. Въпросът е колко време ще им трябва на тези украинци и молдовци да разберат, че като мръднат 100 км по на запад, ще взимат по-големи заплати. Това не е устойчиво решение.

– Кое е устойчивото решение, според Вас?

– Устойчиво решение е първо да се вдигне достатъчно шум, да се привлече общественото внимание към този проблем – че за младите хора не просто не се отделят средства, а няма никаква визия какво да се прави с тях. Мисля че днес този флашмоб, който направихме в центъра на града и интересът, който предизвика въпреки лошото време, е един от начините. Нестандартни форми, за да се популяризират идеи, защото иначе потъваш в общия фон.

Националната инициатива на АБВ „Аз избирам да остана в България“ започна от Плевен

Това не е скандална тема, не сме убили или ограбили някого и не сме в центъра на медийния интерес. Затова се опитваме да направим такива по-разчупени форми. Трудна битка, но тя си струва да се води. Това е едно от нещата, за които съм абсолютно убеден, че не може да си пестим времето и усилията.

– До къде стигна подписката за промяна в данъчната политика?

– Предишния път, когато гостувах в Плевен, обявих инициативата „Да спрем машината за неравенство. За справедливи данъци”. Тя имаше две основни искания – за въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица и за по-ниски ДДС ставки на базисни храни, базисни медикаменти, вода, книги и учебници. В Плевен тогава имаше много добър отзвук. От тогава до настоящия момент сме събрали около 800 подписа само в Плевенско.

Това беше национална инициатива, подкрепяна и от други партии, от синдиката „Подкрепа”, от полицейския синдикат, от граждански сдружения. В момента в национален мащаб сме събрали над 30 000 подписа в подкрепа на тези искания. За нас те са ключови за започване на този дебат за промяна на данъчната ни система в нещо, което е по-справедливо, по-икономически издържано. И което, в крайна сметка, ще помогне да преборим бедността и неравенството. Така че предстои тези подписи да бъдат внесени (вероятно следващата седмица) в парламента, да бъдем изслушани в бюджетната и в социалните комисии и се надявам политиците да направят национално отговорното нещо.

АБВ прави подписка за базисна справедливост и нормалност в данъчната система

– Има ли заявки, че в Парламента ще обърнат внимание на тези искания?

– Последните една-две седмици имаше една парламентарна сила опозиционна – БСП, даде нишан, че ще работи в тази посока. Силно се надявам че този път са искрени, защото те многократно са менили позицията си по отношение данъчната система и плоския данък. Дано не е било по конюнктурни причини, с цел да си решат вътрешнопартийните проблеми. Ако са искрени, аз ги приветствам и се радвам, че ще имаме съюзници в битката. Това е глобална тенденция и нещо, за което се борят дори милионерите – трябват по-справедливи разпределителни политики, иначе социалното напрежение, което се трупа в момента, тези неравенства от десетилетия, в един момент ще избухнат. Ние буквално стоим на буре с барут.

Само в България продължаваме да държим плоския данък на пиедестал. Това трябва да се промени и е хубаво това да започне с Бюджет 2018. Още повече, че икономическата конюнктура е благоприятна. Има такава максима, която не споделям изцяло, но има основание в нея: че резки данъчни промени в данъчните закони не трябва да се правят в кризисни времена. Но сега времената не са кризисни. И у нас икономиката има темпове, не е рецесия. Сега е моментът.

– Каква е подготовката на АБВ за следващи избори?

– За нас подготовката за следващи избори започна буквално на следващия ден

след последните парламентарни избори. Както парламентарната конфигурация, така и заявките, първите стъпки, които направи новото коалиционно правителство, показаха, че ще имаме повече от същото и хората няма да го търпят.  Независимо от всички механизми за медийно и всякакво друго внушение как ние живеем изключително добре.

Подготовката я правим основно сред хората. Аз лично обикалям всяка седмица страната, срещам се както с наши членове и активисти, така и с хора, които като цяло са разочаровани и притеснени от това, което става в страната. Мисля, че отзвукът, който срещат нашите инициативи, е добър. Семинар като днешния показва, че хората не са толкова апатични, колкото би им се искало на управляващите. В този смисъл аз вярвам, че на едни предсрочни избори, които за мен са неминуемост при скандалите, които разтрисат страната и при нищоправенето на управляващите, ще се представим добре. Ние се готвим за тях и мисля, че сме в нелоша кондиция.

Материалът Константин Проданов: Хората не са толкова апатични, колкото би им се искало на управляващите е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.