Рождество Христово се възприема като най-светлия, най-обичания и почитан религиозен празник сред народите, приели християнската вяра. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Българската обредна традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово, е богата и разнообразна. Подготовката за тях започва три седмици по-рано. Коледарски групи от млади момчета и мъже до 20-22-годишни се събират при станеник (наставник на коледарите), за да учат коледни песни и благословии. Момите, младите невести и жени приготвят старателно празничните си дрехи. Майки, снахи, дъщери и синове, баби и дядовци мислят какъв подарък да направят на близките си хора…

Във всички християнски народи има три общи елемента на коледното празнуване: Бъдника, коледната елха и коледни подаръци. Коледният бъдник е християнският символ на светлината. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.

Християнската традиция на коледната елха се е зародила преди пет века във френската област Елзас и оттам се разпростряла по цяла Европа. Тя ни напомня по свой начин, че Иисус Христос е дървото на живота, около което се събират всички вярващи в него. Елхата, направена на Бъдни вечер, остава до Богоявление. Тя се въвежда в българската традиция на 24 декември 1879 г.

Подаръците, които си разменят в семейството с роднини и приятели на Коледа също е древен обичай. В празничния ден всеки е искал да зарадва близките си с по-специално внимание, което се изразява в подаряването на някоя вещ, която дълго да напомня за празника.

На Коледа семействата си гостуват. И докато на Бъдни вечер ястията са постни, на Коледната трапезата има месо. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.

Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Този важен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Този християнски празник отбелязва началото на новата слънчева година и е изпълнен с гадания за бъдещето, с магически действия за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е наричан още “Малка Коледа”, а навечерието на празника – “Бъдни вечер”. На Коледа във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе.

Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

Църквата посвещава на Рождество вечерната служба на 24 декември и утринната на 25 декември.

Материалът Коледният бъдник е християнският символ на светлината е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.