„Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти.“*
Тези думи на Иван Вазов, чието име носи този театър, улавят духа на днешното празненство. „При всеки поглед нови, по-нови красоти“ – тази мисъл ме съпътства днес като председател на