Както често се случва – има една добра и една лоша новина. Първо добрата: решението на Белия дом да не се отказва от атомното споразумение с Иран беше само гръмогласен крясък със скромни последствия за световната общност и за Техеран. Поне засега. И това е добре, защото въпросното споразумение представлява един от най-големите успехи на дипломацията през последните години. С него международната общност показа, че и най-сериозните конфликти могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че „оръжията на дипломацията“ са значително по-добри, по-хуманни, а в крайна сметка и по-евтини от „дипломацията на оръжията“. И това е добра поука за овладяването и на други конфликти в света – например на спора със Северна Корея.

Дилемата на Тръмп

Решението на Белия дом да не прекратява веднага споразумението с Иран на практика означава, че санкциите срещу Техеран ще останат отменени за поне още 120 дни.

През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а именно това беше задължителното условие, за да остане в сила атомното споразумение. Тогава Тръмп обяви, че ще остави Конгресът да вземе решението по въпроса, а той пък на свой ред върна топката в ръцете на Белия дом.

На Тръмп тогава му останаха две възможности – или да поднови санкциите, или да запази отмяната им. Той предпочете второто, защото другият вариант би означавал край на ядренот…