На 17 януари 395 г. Римската империя е поделена между синовете на император Теодосий I на Източна с владетел Аркадий и Западна с владетел Флавий Хонорий.

Флавий Теодосий, известен също като Теодосий I или Теодосий Велики, е римски император от 379 до 395 г. След катастрофалната битка при Адрианопол от 378 г. Теодосий е извикан на Изток от западноримския император Грациан, който го определя за командващ на римските войски в Тракия, след което го обявява и за съимператор.

Новият император успява с огромна находчивост да се справи с готската опасност. Основно средство на политиката на Теодосий I е сключването на т.нар. foedus, договори, според които пришълците стават федерати – запазват своята относителна автономия, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. През периода до средата на 5 в. готите съставят по-голямата част от армията на Източната империя.

В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на Първия вселенски събор в Никея. Особено засегната е дейността на арианите в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май 381 г. е свикан и Втория вселенски събор в Константинопол, на който е избран нов патриарх на Константинопол и е приет пълният текст на Символа на вярата.

Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (днешен Солун), императорът …