На 22 януари 1863 г. избухва поредното въстание в Полша през XIX в. срещу руския царизъм.

Победата срещу Наполеон служи за експанзия на Русия в Европа.

Така в резултат от Наполеоновите войни и Виенския конгрес Русия затвърждава властта си над голяма част от някогашната полска държава, поделена с Прусия и Австрия още в края на XVIII век. Териториите на Жеч Посполита в днешни Украйна, Беларус и Литва са присъединени пряко към империята. Останалите пък са обособени под формата на „Полско кралство“, която е известна и като „Конгресна Полша“, която се слави с либерална конституция и собствени войска и парламент, но поставена под върховенството на руския цар. Полското самоуправление е практически унищожено от цар Николай I в отговор на въстанието от 1830–1831 година. Отмяната на конституцията и разпускането на сейма са съпроводени със закриване на полските университети и стриктна цензура върху печатните издания. Положението на селското население е не по-различно от това в останалите части на Руската империя – с указ от 1807 година земеделците получават лична свобода, но земите, които обработват, остават собственост на относително малко земевладелци.

С идването на власт на цар Александър II и поражението в Кримската война в Руската империя настъпва време на обществени и икономически реформи.

Царят дава амнистия на въстаниците, заточени след 1831,

въвежда в действие Органически статут на Полша, …