След огромните скандали около филма „Матилда“ и балета „Нуреев“ над главите на просветената руска публика надвисна нов буреносен облак от великодържавна истерия. В Русия бяха забранени прожекциите на английската комедия „Смъртта на Сталин“. Тази забрана е важен жалон по пътя към „светлото бъдеще“ – така, както си го представят в Министерството на културата. Новият скандал започна да набира страхотна сила. В него се включиха депутати от Държавната дума, висши чиновници, известни комунисти, режисьори, писатели и други псевдопатриоти, или просто опитни и пресметливи циници.

Малодушието на пионките

Миналата есен гледах комедията „Смъртта на Сталин“ в Лондон и мога да кажа, че филмът съответства на обещания жанр. Той е роден от комиксите и възприема иронията на този вид изкуство на 20-ия век, с което в руското общество никак не са свикнали.

Да се обиждаш от един комикс, който предлага час и половина забава, е също толкова глупаво, колкото и да се засягаш от вицовете за Щирлиц, Петка и Чапаев или другите майтапи, съдържащи нецензурни изрази. Но работата не е в това, че за депутатите този жанр е непонятен. Ако перифразираме Лев Толстой, демокрацията във всяка демократична страна има своя специфика, докато тоталитарните и авторитарни режими си приличат като близнаци. Тези режими обичат да се обявяват за духовни избраници на цялото човечество, да отричат всичко отрицателно в историята на собствената си …