За Вермахта битката при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите в нея са най-тежките. Но тъй като психологическото ѝ значение е огромно, тя става решаваща за изхода на Втората световна война.

Всъщност Сталинград е трябвало да бъде само етапна цел за Вермахта – като отправна точка за завземане на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче битката за него, започнала през лятото на 1942 година, придобива върховно политическо значение – както за Адолф Хитлер, така и за Йосиф Сталин.

Германската офанзива на шеста армия под командването на генерал Фридрих Паулус е била рискована още от самото начало – заради твърде дългите снабдителни пътища. Тя започва в средата на август 1942, близо година след германското нападение над Съветския съюз. Навремето Хитлер заявява: „Руснаците са на края на силите си“. Това обаче се оказва огромна заблуда. Вермахтът действително успява да завладее по-голямата част от града до средата на ноември – и то въпреки огромната съпротива. Същевременно обаче Червената армия започва контраофанзива от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942 цялата шеста армия на Вермахта и части от подкрепящата я четвърта танкова дивизия – близо 300 000 души – са обградени. По заповед на Хитлер обаче те трябва на всяка цена да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: „Нито крачка назад“.

Настъплението на руснаците

Тъй като нито едн…