Външните министри на Европейския съюз не постигнаха договореност във връзка с предложение на Европейската комисия за насърчаване на разширяването на Общността към Западните Балкани, които все още са белязани от етническите войни, водени през 1990-те години и имащи репутация, в които се шири беззаконието, съобщава „Стандарт“.

Срещайки се в България, външните министри на ЕС обсъдиха за първи път плана на Европейската комисия, който определя 2025 г. като цел за присъединяването на Сърбия и Черна гора към Общността.

Унгарският външен министър Петер Сиярто бил „много разочарован“ от тази цел, изтъквайки, че първите две страни от общо шестте от Западните Балкани трябва да бъдат приети още през 2022 г.

„Смятам, че 2025 г. е много късно и те заслужават много по-бърз път за интеграция“, изтъкна Сиярто пред журналисти, подчертавайки, че влизането в ЕС ще помогне за облекчаване на напрежението между съседите в регион, който се намира сърцето на ЕС.

Ала Германия, водещата сила в ЕС, гледа с голяма неохота на това, като посочва недостатъците от гледна точка на върховенството на закона в новите страни членки – от България и Румъния, до Полша и Унгария.

„Току-що бях в Сърбия, а в Косово положението е изключително трудно. Ще говорим честно за това днес“, изтъкна германският външен министър Зигмар Габриел.

Отказът на Сърбия да признае независимостта на бившата си провинция Косово, която беше…