През седмицата публикувахме спомен на възпитателка от детския дом в Борован.

Текстът можете да прочетете тук.

Ден по-късно в редакцията на Факти.бг се обади поетът Йордан Пеев. Той помоли да ни изпрати стихове, родени от публикацията във Факти.бг.

ЦВЕТЕ ОТ БОРОВАН

на С. Г.

Все още крача в онзи ден

безпътен като в черна суша

посред безброй:

„Мен вземи!…Мен…

Аз много… много ще те слушам!”

И в тази молеща гора,

опитваща да ме прегърне,

не знам кое да избера

и как без другите да тръгна.

Да имах вместо дом палат

оттука всички щях да взема

и в този жлъчен, алчен свят,

за обич да изпрося време.

Все виждам онова дете

с две теменужки край очите.

– Кой те удари и къде?!-

попитах го, докато хлипаше.

И то през своята тъга

с очи една жена показа

сред двор преливащ от цветя

и с шепнещо гласче ми каза:

– Откъснах цветенце ей там…

В неделя мама ако идва

да мога нещо да й дам

и тя по него да ме види!

От всички мен да избере!

По цветето да ме познае…

И туй съсече ме на две,

и се смали онази стая,

която като страшен сън

с години ме изпива в мрака.

Ала стои до днес отвън

това дете……