Демократични практики поставят началото на имперската руска династия – Романови.

На 21 февруари 1613 г. след продължителни спорове и издигане на различни кандидатури Земският събор обявява Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия.

След отблъскването на полските войски от Москва през 1613 г. в града е свикан Земски събор. Новият цар Михаил Романов е на 16 години и живее в Ипатиевския манастир в Кострома.

В първите години от управлението си той се намира под влиянието на майка си, тъй като баща му е в плен в Жечпосполита.

Основен проблем през Русия в началото на управлението на Михаил са продължаващите войни с Швеция и Жечпосполита. На 17 февруари 1617 г. той успява да сключи с Швеция Столбовския договор. Според него Русия си връща контролирания от шведите Новгород, но трябва да изплати парични компенсации и да се откаже от излаза си на Балтийско море и крепостта Шлиселбург.

През 1617 г. полският престолонаследник Владислав, който през 1610 г. е избран за руски цар и все още поддържа претенциите си, организира голям поход срещу Москва, в който се включват и много украински казаци, водени от хетмана Конашевич-Сагайдачни. През есента на 1618 г. той наближава Москва, но не успява да превземе града и на 1 декември е сключено Деулинското примирие. Според него Жечпосполита запазва Смоленск, Новгород Северски и Чернигов. Двете страни разменят и пленниците си, като в Москва се завръща митрополит Филарет. На следващата година т…