За пътуването си до Ханти-Мансийск, един от най-богатите градове в Русия, олимпийски център в Западен Сибир, разказва Росица Денчева. Тя е ученичка в ОУ „Иван Вазов“ – Плевен, състезател в националния отбор по тенис на корт за момичета до 12 години.

Близките и приятелите се обръщат към мен с Роси. Състезател съм в националния отбор по тенис на корт за момичета до 12 години.
Тази година отборното ни състезание за Зимна европейска купа по жребий се падна да се проведе в руския град Ханти-Мансийск. За пръв път чувах за този град. Това много ме зарадва, но в същото време и малко ме притесни. Градът е на разстояние 4 600 км от моя роден Плевен. Никога не бях пътувала толкова надалече. Другият факт, който ме изплаши, бяха предупрежденията за ледено време.

Дойде време за път. Аз бях с още две момичета и треньора. Пътувахме 3 часа със самолет до Москва и после с друг самолет още 3 часа до Ханти Мансийск. През дългия път прочетох малко за мястото, където отиваме. Разбрах, че Ханти-Мансийск е административен, исторически, културен и спортен център на Ханти-Мансийски автономен окръг. Този окръг е изключително богат на залежи от нефт и газ и затова го наричат „Руският Кувейт“. Намира се в Средна Русия, централната част на Западен Сибир. Лятото е кратко и сравнително топло. Есента и пролетта са кратки и студени. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка. Най-ниската температура е стигала до -59°С, а най-високата до +18°С. Периодът с отрицателни температури е 7 месеца – от октомври до април.

Градът Ханти-Мансийск е разположен на една велика сибирска река – Иртуш. Той е един от най-богатите градове в Русия и е олимпийски център в Западен Сибир. Наричат го „Новогодишна столица“ на Русия.

Пристигнахме рано сутринта, по тъмно и бяхме много уморени. По тази причина в началото не успях да видя нищо от града. Два дни пътувахме с микробус от хотела до тенис комплекса и не си показвахме носа навън. Само тренировки и състезание. На втория ден вече си бяхме осигурили класиране за финалите на европейското първенство и треньорът реши, като награда вечерта да ни изведе до градския МОЛ. Останах очарована от невероятната зимна красота и пейзаж, които се откриха пред мен. Минахме по един великолепен мост с червена метална конструкция, който впоследствие разбрах, че носи неофициалното име „Червеният дракон“ именно заради цвета си. Този мост е дълъг 13 километра и е част от 2545 километровата магистрала , която минава през Северен Урал и Западен Сибир. В цяла Русия няма друг подобен.

Улиците на града бяха целите осветени. Навсякъде имаше страшно много и най-различни по големина и цвят лампи. Беше светло като ден и украсите те зареждаха с празнично настроение. Съвременната архитектура на града в самобитен стил му придаваха особен колорит. Стигнахме градския МОЛ и с изненада установих, че той, както и красивите фигури край него са изградени от лед. Не можех да повярвам на очите си. Попитах какво се случва с този лед през лятото, не се ли топи и всичко, което виждах, да изчезва. Охраната на магазина се усмихнаха и ни каза, че в средата на ледените блокове има дърво и през лятото тези постройки вече не са ледени, а дървени. Звучеше и изглеждаше просто невероятно. Прибрахме се рано, защото на следващия ден отново имахме мачове.
След като състезанието приключи, домакините ни предложиха да направим екскурзия с екскурзовод из града. Аз много се зарадвах, защото когато обикаляме другите страни, много рядко ни се отдаваше възможност да видим нещо от градовете, освен тенис комплексите и хотелите.

Всички отидохме на екскурзията с голямо удоволствие. В града с население около 100 хиляди души имаше всичко за отдих, спорт и култура. Шахматна академия, концертно-театрален комплекс, два ледени двореца, олимпийски басейн, възстановителен и тенис център и разбира се, ски писти и писти за биатлон. В горния край на града има приказен парк, където са представени животни от времето на Ледниковия период. Тук аз разбрах, че родината на носорозите не е Африка, както винаги съм си мислела, а окръг Ханти-Мансийск. Имаше и Музей по геология, в който можеш да разбереш всичко за възникването на нашата планета.

Екскурзията завърши с весела ледена детска пързалка. Спускахме се легнали по един специално направен красив леден улей и много се забавлявахме.
Прибрахме се в хотела, вечеряхме и започнахме да се стягаме за път.

На другия ден кацнахме на летището в Москва и тъй като имахме престой от 11 часа, треньорът реши да ни разведе да разгледаме и столицата на Русия. Този град наистина е огромен. Населението му е над 10 млн. жители. Въпреки, че Москва е известна като най-скъпият град в света, това не спира хилядите туристи да го посещават с желанието да се докоснат до впечатляващата му архитектура и многобройните забележителности.

Хванахме едно такси и се озовахме на Червения площад – централния и най-стар площад на града. Първата сграда, която ни посрещна, щом стъпихме по паважа на площада, беше тази на Държавния исторически музей. Това беше изключително красива сграда, направена цялата от червени тухли. Този музей много прилича на традиционна древна руска сграда, въпреки че е построен през 19 в. по заповед на цар Александър II. Сградата е направена така, че да не се откроява от Червения площад и архитектурния ансамбъл на Кремъл.

След това разгледахме отвън и катедралата „Св. Василий Блажени“. Тази катедрала с формата на торта е най-известната църква в Русия. Научих, че според една от версиите, този храм символизира Небесния Йерусалим или Царството Божие, чиито стени са украсени със скъпоценни камъни.

Вляво от тази катедрала се намира и прочутата Спаска кула, чиито врати са се смятали за „свещени“. В миналото това са били главните врати на Кремъл. Разказаха ни, че през тях не се минавало, яздейки коне и с шапки на главите. През тези врати са минавали полкове, отиващи на поход, тук са посрещали царе и посланици. Кулата е кръстена на Вятката – чудотворна икона Спас Неръкотворни, която се смятало, че ще помогне на Москва да победи епидемията от чумата. Град Вятка бил единственият град в Русия, който болестта не засегнала. Медните цифри и минутните деления на часовника на Спаската кула са покрити с червено злато, а железните стрелки – обвити с мед и покрити с позлата.

Отляво на червения площад е ГУМ – един от най-старите и най-красиви търговски центрове в Русия. Отвън, както и отвътре е празнично осветено, всичко е много подредено, красиво и чисто.

На площада имаше и огромна ледена пързалка. До нея беше разположен Коледен и Новогодишен панаир, на който всеки можеше да опита традиционни руски ястия, да пие греяно вино, да си купи руски занаятчийски изделия или просто да се позабавлява.

Времето за разходка свърши и ние, въпреки че нямахме търпение да се приберем по домовете си при нашите близки, някак с нежелание се разделихме с красива и запленяваща Русия.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Материалът Дестинации: Ханти Мансийск – „Новогодишната столица“ на Русия е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.