„През последните дни в Брюксел се вихри голям скандал около изненадващото назначаване на Мартин Зелмайер, досегашният началник на кабинета на Юнкер, за генерален секретар на Еврокомисията. Досегашният генерален секретар Александер Италианер е пенсиониран две години по-рано. Зелмайер се смята за „сивият кардинал“ на Юнкер и решението е на самия Юнкер без консултации с останалите членове на ЕК според сведения на някои от комисарите. Всичко може да доведе до оставката не само на Зелмайер, а и на самия Юнкер“.

Мнението е на Стефан Тафров, бивш посланик в Ню Йорк и дългогодишен български дипломат.

Превратът започна на 21 февруари, когато 1000 журналисти получиха мейл, че председателят на Комисията Жан Клод-Юнкер свиква пресконференция. На нея бе направено изненадващото съобщение, че Зелмайер преминава на нова позиция – генерален секретар на Комисията, който ще отговаря за 33 000-те й служители. Никой не знаеше, че позицията е свободна, още по-малко, че Италианер смята да освободи поста си предсрочно, при това без никаква причина.

Големият въпрос е, защо комисарите не се противопоставят на решението на Юнкер да промотира еднолично за високата позиция своето протеже и да му осигури пълен контрол над Комисията. Вероятно отговорът се крие в обещанието на Зелмайер да увеличи екстрите за комисарите, които вече са в края на мандата си и мислят за своето пенсиониране. А според обещанието на Зелмайер то ще изглежда повече от безметежно.<...