На 2 май, в памет на цар Борис-Михаил I (IX век – 2 май 907),  Българската православна църква чества Борисовден – на този ден през 907 г. е склопил очи Покръстителят, един от най-великите ни царе.

Имен ден празнуват: Борис, Борислава и Боряна.

Покръстването на българите, приемането на християнството като официално българско вероизповедание е може би един от най-разбунващите духовете ни моменти в нашата история.

Политически или духовен акт е било? Светец или изключително жесток човек с правилни политически нагласи е бил Богорис – Борис? Измяна към изконната българска същност в името на глобалистични тенденции или просветление за народ, достатъчно зрял за нови, по-човешко приемане на живота? Фактите сочат, че стремежа към християнството, борбата за правото на българина да го изповядва са траели векове. Историята на християнството у нас е писана с кръв и сълзи. Многобройни са мъчениците, загубили живота си в името на своята вяра, а с акта си Цар Борис завършва дълъг и мъчителен етап и поставя началото на една различна, по-зряла по отношение на духовния си живот България.

Благодарение на покръстването България се утвърждава като високоразвита средновековна държава. Църквата приравнява делото на цар Бoрис I с делата на най-светите свои апостоли.

“Дивите, жестоки нрави правели живота за по-слабите тежък и непоносим. Безправие, кражби, убийства царели навсякъде! Потисничество, гнет, робия съпътствували съдбата на обикновените хора. Безпросветна тъмнина била простряла черно крило над цялата наша страна.

Но ето, над това жалко езическо население изгряла, по Божия милост, светлината на Евангелието. Чула се благата вест за спасението. Разнесла се мирната проповед за любов и братство между всички люде. Онзи, Който в началото на творението казал: „Да бъде светлина!“ и се появила светлина (Бит. 1:3), и Който затова е наречен „Отец на светлините“ (Иак. 1:17), благоволил да запали светлината на вярата в сърцето на св. цар Борис и чрез него да разгори огъня на светата християнска вяра в целия български народ.”

„Житие на Св. Цар Борис Покръстител” – Архимадрид Серафим

Приемането на християнството е процес, продължил дълго във времето. Народът трябва да е подготвен, да изпитва необходимостта, душата да търси светлината, а разумът – просветен, за да я приеме. Още по времето на Исперих е имало християни сред славяните, дошли край Дунава. Има и свидетелства за жестоки гонения, на които са ги подлагали някогашните водачи. Хан Крум Страшни. Хан Омуртаг – хвърлил в тъмница мъдрия и безценен за двора възпитател на ханските деца Кинамон. Кинамон е трябвало да се отрече от християнството, но до края на дните си не изменя на вярата си. След смъртта на Омуртаг приемникът му Маломир, по молба на брат си Енравота, освобождава Кинамон, а той за благодарност става кръстник на застъпника си Енравота, който приема християнското име Боян. Това не остава незабелязано от Маломир и той заповядва брат му веднага да бъде посечен. По пътя към мястото, на което е трябвало да бъде изпълнена присъдата, Боян изрича пророчество – скоро християнството ще спусне своята благодат и над България. Пророчеството му се сбъдва тридесет и две години по-късно…

Материалът Днес почитаме цар Борис-Михаил I. Имен ден празнуват: Борис, Борислава и Боряна е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.