Наричат го най-перспективният млад диригент в света. Сравняват го с Джони Деп, Роналдо и Тосканини – не само заради външната прилика, но заради постиженията, които прави в своята област. Наричат го “гениален”, “извънземен”, “разтърсващ”, “магьосник”. На негово име НАСА кръщава астероид. Той е единственият чужденец, избран през 2011 г. на постa Генерален музикален директор и Главен диригент на културен център Хайделберг – Германия. Знае всички партитури, които е дирижирал, наизуст.

 В Плевен Йордан Камджалов беше гост диригент на впечатляващия концерт с Плевенска филхармония и солисти. Под палката му прозвучаха  „Симфония №4“ от Чайковски, както и „Венециански карнавал“ от Д. Бричалди, „Швейцарски пастир“ – П. Морлаки, Концерт за китара – Ф. Карули със солисти Бюлент Евджил – флейта, и Георги Димитров – китара. 

„Музиката е магия и тя трябва да се съпреживее. Тази вечер го показахме заедно с прекрасния оркестър и солистите, които направиха пълно себераздаване на сцената“, каза след концерта маестрото. Препълнената зала, която бурно аплодираше изпълненията им на крака, го потвърди.

Същата програма ще бъде изпълнена в Зала „България“ на 18 юни в рамките на Софийски музикални седмици.

На среща-разговор с представители на плевенски медии Камджалов сподели свои разсъждения за музиката, нотите, взаимовръзките и… спорта.

От какво зависят пълните зали?

Не си спомням дали някога съм бил в полупразна или празна зала. Навсякъде по света виждам много голям интерес към нашето изкуство. Този интерес зависи изцяло от нас. Понякога си извиваме ръцете с една пасивна позиция, че публиката не идва при нас. Публиката естествено няма да идва при нас, ако ние нямаме съответните качества, които да ни превърнат в притегателен център.

Магнитът за хората, за човешката душа, е красивото.

И ако няма нещо красиво, нещо преживяно, защо да идват тези хора? Мисля, че раздаването, което хората знаят че ние ще направим, е онзи реален магнит. В момента в който ние спрем да го правим, публиката ще спре да идва. Аз лично бих я помолил да не идва, да не си губи времето, средствата и възможността да прави други интересни неща, вместо да гледа нещо празно, нелично, в което няма комуникацията от едната душа към другата душа. Аз моля хората да не си губят времето с нас, ако ние спрем да бъдем откровени, честни и раздаващи се на сцената. Ако един извор е пресъхнал, защо хората да ходят при него?

Работата с оркестъра изобщо и с Плевенска филхармония – в частност

Това, което особено много ме мотивира, е тази отговорност на колегите да дадат всичко от себе си. За мен това е критерият за добре свършена работа. Спечелихме си доверието. Аз  правя много грешки по време на работата и те ми прощават. Аз също им прощавам. Това още повече засилва доверието между нас. На концерт става едно огромно сливане на колективната интелигентност и емоционалност.

Там където са темите за живота и смъртта се ражда голямото изкуство – и в живописта, и в поезията, и в музиката. При Чайковски е било същото – той непрекъснато е бил между живота и смъртта, така се ражда и тази Четвърта симфония. И ние се опитваме да го мислим по време на репетициите, което е вън от класическите задачи, които си поставя един работещ в една институция. Ние знаем, че същинското вдъхновение, същинското изкуство и същинската институционалност са в опозиция. Не в България, а по принцип като вид функциониране.

Творчеството е зона на абсолютна свобода, а институционалността естествено елиминира и риска, и творчеството.

Трябва да се срещнат абсолютния професионализъм и абсолютното вдъхновение.

Бях единодушно избран да бъда музикален директор на операта и филхармонията в Риека – Хърватска, и от този сезон започваме да подготвяме значимо общоевропейско събитие. Ще се радвам отново да направя още една българска нишка и към този европейски културен център и съм много любопитен, как бихме могли да продължим и да надградим нашето взаимодействие с Плевенска филхармония. Трябва да се мисли смело и да знаем, какво е наистина реално и какво бихме могли да направим, за да сложим още една тухла върху пирамидата.

Новостите в музиката и идва ли епохата на новата музика

От векове има различни видове музика. Всяка има своето място. Този, който дава всичко от себе си, този който има нова дума, той трябва да оцелява и да бъде на сцената. Ако ние в класическата музика спрем да казваме нещо съществено, аз нямам нищо против да изчезнем. Ако не знаем защо правим каквото и да е – било то журналистика, здравеопазване или месене на хляб, по-добре да не го правим. Има много тенденции в света, но накъде отива новата музика – това е един много комплексен въпрос.  Според мен рано или късно от всички тези тенденции ще се обособи едно движение – може да е след 100, след 20 или след 1000 години, на абсолютно увеличаване на вътрешното съдържание и намаляване на външната форма. Тоест това, което се подготвя, да стане един вътрешен максимализъм. Или преживяване.

Защото изкуство без преживяване е абсолютно излишество.

А преживяването е онова, което ни кара да гледаме кино или концерт, да съзерцаваме една картина… Мисля, че ние всички трябва да подтикнем себе си към едно по-голямо преживяване. Защото останалото би било лицемерно. Това да можем да поддържаме своя ум и своето сърце в тази абсолютна преживелищна кондиция е онова, което кара хората да са щастливи. А оркестрите, които могат да влязат в тази логика, са просто достойни. Плевенска филхармония е много достоен състав.

Връзката диригент-оркестър-публика

Първо аз трябва да съм абсолютно подготвен, да работя много. Второ – да се доверя изцяло на колегите. За да им се доверя трябва да вярвам, че те могат много повече от вчера. И да вярвам в техния професионализъм. Ако тези неща са налице, няма какво да ни спре. Но ако аз дойда и се усъмнявам в хората, няма какво да извадя от тях. Ако дойда и не съм подготвен, дори да има какво да извадя, аз няма да мога.

Не се променям като субстанция, но се развивам. Преди 22-23 години започнах да мечтая за нещо много смислено. Преди 11 години започнах да развивам този стил на подготовка, в който да самозаставя себе си безумното усилие да науча всички партитури наизуст, за да мога да вляза в същинското взаимодействие с музикантите. Аз и на репетиции съм много слаб, защото тогава не работя по целия енергиен поток, а се занимаваме с детайли, които са много важни.

Обаче, ако имаме една купчина тухли, не означава че имаме къща.

Реално тази къща ние я правим публично пред хората по време на самия концерт. Това е една хитрост, за която публиката не си дава сметка, но за оркестъра е едно безумно предизвикателство. Къщата се строи лайф и ние нямаме право на грешен ход. В един концерт изпълнявам около 500 000 движения и нямам право на грешка. Тук става въпрос за такъв перфекционизъм, какъвто в други изкуства не смятам, че изобщо съществува. Защото един художник или поет може да вземе гумата и да коригира нещо. Когато сме на сцената ние нямаме гума, всичко се отпечатва, грешката остава и тя никога по никакъв начин не може да бъде коригирана, защото никой от нас няма властта да върне времето назад. И затова подготовката трябва да е безпощадна.

Без ноти

Да излезеш и да дирижираш концерт без ноти, става с много подготовка. Но това, което е двигателят, е отново импулсът, стремежът към комуникация. Колективните постижения са правопропорционални на комуникацията и реално когато се освободя от тоз контекст, мога да вляза много по-дълбоко във връзка с изпълнителите. Защото 80% от информацията можем да си предадем през очите. Реално когато видях, че разликата между със и без партитура е много повече от голяма, тогава  реших, че трябва да правя системно това огромно усилие и да научавам всичко наизуст. Ако не мога това нещо, доброволно напускам сцената. Не мога да лъжа хората, че правя нещо.

С партитура съм абсолютно посредствен.

Оркестърът не заслужава посредственост. Публиката, която е напуснала своя топъл дом и която си дава от хляба, за да посети концерт, също не заслужава да види нещо, което е полуподготвено. Както никой не заслужава да си купува неизпечен хляб.

За футбола и класическата музика

(Откриването на Световното по футбол започна с огромен симфоничен концерт. Музика, футбол, спорт, магия… къде е общото и има ли го?)

Ако трябва да бъда честен, когато репетирам и уча ноти, изобщо не знам какво става в света. Аз се готвя за концерта в Плевен. Този начин на подготовка изключва всичко. Но смятам, че всяка една магия трябва да живее. Ако футболът може да даде на хората сила, нека я даде. Много често давам примери от спорта. Мисля, че в спорта се случват неща, които би било много добре да се пренесат и при нас. Реално големите спортисти, тези които побеждават, играят със сърце. Големият музикант, който вълнува на сцената е онзи, който свири със сърце. Спомням си когато бяха нашите големи волейболни успехи как треньорът на Националния отбор каза, че единственото, което трябва да направят е да оставят сърцата си в мача. Това казвам и на оркестъра преди концерт –

„Излизаме на сцената и оставяме сърцата си. Ако не го направим, изобщо не излизаме”.

Много обичам да се движа, да се напрягам. Опитвам да тествам границите си, но не спортувам. Нямам време за това, но е важно. Бих искал да го правя. Всеки трябва да спортува. И не смятам, че е прекалено голяма грешка, че не всеки ходи на концерт, защото мисля че движението и здравето са по-важни от всичко друго. Нека има храна за тялото, храна за душата, храна за ума. Нека има храни за всички пластове у човека. Нека всеки ходи там, където има чиста храна и чиста вода. Всичко, което е свързано с развитието на човека е много важно.

За зрелищата и глада

Там където има емоции, които не развиват човека, не смятам че това е нещо перспективно и полезно. Да се инвестира в образование, изкуство, култура – тогава има смисъл.

Познаваме много факти от историята – Рим, Древна Гърция. Реално зрелището не е онова, което е спасило и ще спаси човечеството. От друга страна ми се струва абсолютно безумие, аморално, нечовечно, че се правят толкова много зрелищни неща  на фона на толкова гладуващи хора на цялата планета. Не знам какво първенство се открива, но не е в реда на нещата на фона на глада да се плаща за зрелища. Ако се плаща за развитието на човека – нека! Ако се плаща за здравето на човека – нека! Ако се плаща за разцъфтяването на човешкия потенциал – нека се плаща!

Аз лично не мога да толерирам зрелища на фона на едно бедно човечество.

Много пъти съм казвал на моите колеги от оркестър „Генезис” – ако ние не излезем абсолютно подготвени, знаещи, и ако няма да дадем нещо ценно на хората, то тези средства са абсурдни и бих предпочел да ги дадем на дом за сираци, на детска градина или дом за възрастни. Аз не бих правил музика за забавление, при положение че някъде има гладуващи хора. Забавлението, изкуството и културата не могат да бъдат тъждествени. Нека има забавление, но това не е достатъчно.

Вагнер говори за сцената като за трибуна и олтар. Ако няма това усещане, по-добре да правим нещо друго. Вярвам в хората, вярвам в изпълнилите, вярвам в публиката. Вярвам в композиторите, които изпълнявам. И ако не вярвах във всичко това, щях да си сменя моментално професията.

Йордан Камджалов е роден на 16 октомври 1980 г. в Търговище в семейство на баща инженер и майка преподавател по музика. Учил е дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров” София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална академия „Ханс Айслер” Берлин, както и в майсторски класове при диригенти като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Даниел Баренбойм. Камджалов е лауреат на престижните конкурси за диригенти „Jorma Panula” (2009) и „Gustav Mahler” (2010), награда за изключително високи артистични постижения от Berliner Akademie der Künste. Номиниран за диригент на годината от Deutschland Radio, получава наградата „Музикант на годината 2011” от БНР, наградата на музикалната критика от 24th Central European Music Festival (2014) и голямата награда на Janáček Philharmonic Orchestra от 25th Central European Music Festival (2015).

През 2014 г. НАСА и Международния център по астрономия обявяват решението си астероид 52292 да носи името на Йордан Камджалов, защото „той свързва света на музиката с очарованието на Вселената”.

Авторитетното издателство „Kubon&Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща търсенията му на единение между музика, философия и наука.

Има три деца – Кубрат, Рада и Зора.

Материалът Йордан Камджалов: Музиката е магия и тя трябва да бъде съпреживяна е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.