На 30 юни църквата чества Съборa на светите славни и всехвални 12 апостоли. Той е общ празник за дванадесетте основни ученици на Христос, обявени за светци.

Апостолите се разделят на основните ученици – Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му; останалите – Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг и на апостоли, които са приели учението на Христос.

В ранните години на християнството съществуват полемики доколко е допустимо езичници да бъдат покръствани.

Във връзка с това през 63 година сл. Хр. в Йерусалим се състои т.нар. „Апостолски събор“, при който надделява тезата на апостол Павел, че в „Христа няма нито юдеин, нито елин“ и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия.

Църквата е чествала паметта на всички апостоли заедно. По-късно тя е добавила към тях и апостол Павел. Затова наричат още празника Павловден.

Днес имен ден празнуват всички с името Апостол. На гръцки то означава „пратеник“.

Празникът се свързва с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се сплъстява и червясва брашното.