Всяка селищна система, както и всяка политическа общност, имат нужда от враг. Европа (чрез фашизоидния си теоретик Карл Шмит) е концептуализирала това положение: политиката е конфликт между „приятели“ и „врагове“. Днес това дълбоко проблематично разбиране се приема както от „десни консерватори“, така и от „новите леви“. И за двата лагера, които поразително съвпадат един с друг, и с това, което се нарича „популизъм“, политиката е екзистенциален…