Двуседмичният лист “Мизия” не спестява убийствени критики и анализи

„Нима Плевен, тридесетхилядният град, познат по своята напредничавост и историчност, не може да си създаде един свестно списван вестник? Нима той няма културно-икономически нужди? Нима са прави онези, които твърдят, че плевенските граждани, залисани в своите дребни сметки, не само че не желаят да се заемат с издаването на един градски вестник или списание, но дори дотам били еснафи, че пречели на всяко начинание в тази посока?“ Така в уводната си статия на 7 април 1922 г. двуседмичният лист „Мизия“ оправдава правото си на съществуване.

„Мизия“ ще бъде лист на свободната мисъл на града, ще се грижи за неговите нужди, ще изтъква кога сериозно, кога във форма на лека насмешка всичките ония рани, които мнозина считат за заздравели от благия мехлем на партизанското сладкодумство, но които всъщност продължават да тровят организма на Плевен, обещава редакционната колегия. И осъществява всичките си намерения, за съжаление само в 8 броя. Безспорно обаче това си остава един от най-интилегентно списваните вестници за времето си. Убийствено критични анализи и безпощадни нападки към всяка сфера от общественополитическия и културен живот на града звучат изненадващо актуално и днес.

Точно на 27 юли преди 96 години не може да се подмине една любопитна хроника от събития, касаещи културния афиш на Плевен тогава.

„Оркестърът на г-да Герганов и Полиганов, който свиреше в Земледелския клуб, дава концерти всяка вечер в градската градина. Неговите всекидневни прогреси радват всички граждани, които търсят почивка и отмора в градината. Още малко смелост в лъка на некои цигулки и внимание в диригента и ние ще имаме отлични концерти“, не спестяват иронични намеци и критични бележки списващите вестника. И не спират само с това. „Народният театър гостува в града ни от 5 до 9 юли. Даде подред „Стария Хайделберг“, „Хамлет“, „Сирано де Бержерак“, „Смъртта на Дантона“, „Буря“. Играта беше слаба. Затова допринесе много бедната сценична обстановка, но не по-малко значение имаше и непростимото съзнание у артистите, че играят за провинциална публика. Представленията се посещаваха средно.

Варненският общински театър дойде на свой ред, след толкова много театри, да ни направи посещение. На 21, 22 и 23 даде пиесите: „Вихърът“, „Инстинктът“, „Жената, която уби“. Играта им не беше лоша. Въпреки извънредно малкото публика, която посети техните представления, въпреки постоянната мисъл, как ще се разплатят, когато приходите са така оскъдни, и трите пиеси се изнесоха задоволително, особено последната. Артистите заслужават мъмрене, обаче, че са дошли в Плевен, когато тук квартирува цирк. Требваше поне малко да познават публиката ни!“, безпощадни са журналистите.

Отправките към днешна дата са недвусмислени.

Само че критичното отсяване не е на дневен ред. И днес малцината, които традиционно посещават всяко заглавие от афиша, едва ли биха бойкотирали концерт само заради зевзелъци, например. „Борю Зевзека с трупата си прави зевзеклъци. Играе оперети с оркестър, който се състои всичко на всичко от едно пиано. Направи чест и на Плевен. Гражданите достойно бойкотираха, както „Кралят се весели“, така и „Дъщерята на бай Ганю“, които постно ни бяха поднесени на 11 и 12 т. м. Добре е гражданите винаги да внимават, когато видят големи реклами.“

Кратка статистика пък дава ясна картина за живота, който е кипял „само“ преди 96 години в Плевен: „От 1 януари до 31 юни т. г., точно за половин година, само в салона на дружество „Съгласие“ са дадени 28 театрални представления, 21 танцувални вечеринки, 15 оперети, 13 литературно-музикални вечеринки, 8 утра, 7 концерти. Освен това устроени са 35 научни и литературни сказки и 18 публични събрания. Също така салонът е бил ангажиран 5 дена от заседанията на учителската конференция, 7 дена от тия на Окръжния съвет и 3 дена от кошничарската изложба. Всичко салона е бил ангажиран 160 пъти за 180 дни. Тоя факт говори красноречиво за интензивния живот в нашия град. Приходът от постъпилия наем в дружествената каса е около 45 000 лв. – средно по 280 лева от едно наемане.“

Относно извънсалонните забавления, сега ограничени с наредби за спазване на вечерен час и децибели, то съвременните плевенчани трябва да се чувстват облагодетелствани в сравнение с бабите и дядовците си. Ето какво се е случвало през 1922 г.: „Лоша практика е заведена да се правят градински увеселения с картечници. Нима има хора да изпитват удоволствие от гръмовното съскане на тоя инструмент, който всеваше смъртен страх у нашите войници? Стига вече миризмата на барут и гръм! Щадете най-после и спокойствието на гражданите.“

Материалът 95 години назад: С пребогат културен афиш плевенчани си позволявали да бойкотират зевзелъка е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.