„Жива картина“ на трагичните събития от Освободителната война 1877 – 1878 г. се проведе в местността Селището до с. Ъглен

Помен за ъгленчани, изгорени живи през лятото на 1877 г., се проведе днес в местността Селището до селото.

Със заупокойна молитва за душите на невинните жертви, курбан и историческа възстановка бе почетена паметта на повече от сто жители на селото, посечени и изгорени от турските поробители в една ото околните пещери.

Тържествата бяха организирани от Народно читалище „Отец Паисий” и кметството на с. Ъглен. Впечатляващата жива картина се осъществи от Регионален клон „Васил Ганчев – Плевналията“ към Национално дружество „Традиция“, с участието на самодейни състави и групи от съседни села и градове. 

С курбан и историческа възстановка почитат паметта на жертвите от с. Ъглен на 18 август

Малко е известна една от най-разтърсващите и кървави драми в историята ни. След поражението си край Плевен, оттеглящи се турски отряди извършват нечовешки зверства по маршрута си. В Ъглен мирни и напълно беззащитни жители, повечето от които жени и деца, търсят убежище в неголяма пещера, но озвереният аскер затваря входа със снопи и ги подпалва: буквално като в лисича дупка хората се задушавят и горят. През малък отвор над петметрови почти отвесни скали, подгонени от ужас и отчаяние деца изпълзяват, за да се спасят, но уви – горе ги чакат войници и ги посичат. Загиналите са сто тридесет и двама, а историята не отстъпва по драматизъм и жестокост на Баташкото клане, но е далеч по-малко известна.

Милен Първанов – секретар на Регионалния клон „Васил Ганчев – Плевналията“ към Национално дружество „Традиция“ и участник във възстановката сподели, че тя е важна, за да не бъде забравена историята, да се помнят събитията и жертвите и да уважаваме миналото, за да имаме бъдеще.

Началото е пасторална картина, пресъздаваща селския бит. Около масички с трикраки столчета шетат облечени в носии жени от всички възрасти. Домакинстват, тъчат, работят из полето, пеят. Идилията е прекъсната от пронизителен писък:

„Турци, турци!“

Настъпва паника. Викове. Жените се пръскат. Децата са уплашени, а лицата им издават, че не могат да възприемат ужаса на случващото се – знаят, че то е истина, но също тъй им се струва все още всичко на игра. Чуват се крясъци, „Натам, натам!“, жените и децата бягат към пещерата. Надявайки се както и други пъти, тама да намерят сквиралище и да оцелят. Този път обаче не успяват.

Появават се войниците. Вандалстват край масите, ядят, ритат, псуват. Чува се изстрел, който насочва вниманието им към пещерата. Част от турците стават палачи на жените и децата от пещерата. Огън, викове, плач и смърт. Долу башибозукът продължава да вилне. Наклаждат се огньове, палят селото, унищожават всичко.

Идват руските войници! Следва престрелка, много гърмежи, битката е на живот и смърт. Турските войници са избити. Около десетгодишно момче посреща освободителите. Казашкият предводител (Милен Първанов) сваля феса от главата му и поставя на негово място своята шапка.

Макар температурата е над тридесет градуса, а терена трудно достъпен с високопроходими джипове, бусове, пеша стотици са дошли за да проследят тъй пресъздадените събития и с емоционалното си присъствие да почетат свидните жертви на Ъглен. Паметта за ъгленчани е жива. Те ще останат в историята, невинни и скъпи жертви.

Материалът Стотици почетоха паметта на ъгленчани, жестоко избити през лятото на 1877 г. е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.