Креативни обяви и хапливи реплики улавят характера на времето

„СВИНКСЪ Много интересно!

– Накъде толкова бързо!

– Отивам в обущарския магазин „ПРОГРЕСЪ“срещу музея да ся купя един чифт галоши.

– Защо пък непременно от там?

– Защото само там има най-прясна стока галоши, тазгодишни, марка „СВИНКСЪ“ но най-важно, че са по-евтини от всякъде: Мъжки галоши по 190 лева. Дамски галоши по 170 лева.

– Освен галоши знаеш ли, че там се продават най-елегантни здрави мъжки, дамски и детски обувки?

– Хайде за сега довиждане, бързам да си купя галоши „СФИНКСЪ“ от „ПРОГРЕСЪ“ докато не са се свършили.“

Тази реклама е от вестник „Плевенска поща“, а годината – 1923. Всъщност съвременните реклами, които заливат всичките ни сетива и в крайна сметка ни насочват подсъзнателно да изберем даден продукт или услуга, имат дълбока предистория. При разкопките на Помпей са намерени обяви, в които се съобщава за публични търгове, за игри на гладиатори, за загубени и намерени вещи и др. При разкопките на северноафриканския град Картаген са намерени подобия на днешните производствени и търговски марки и емблеми. Но, както са казали древните: Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, написаното остава. Доказателство е една „разходка“ по страниците на плевенските вестници от миналия век и то само в каретата за реклами, обявите и щрихираните хроники. И, повярвайте, няма по-добър начин да се пренесете в онова време и дори да си представите с подробности как са изглеждали хората, улиците, какви са били нравите и вълненията на плевенчанина от края на ХIХ и началото на ХХ век.

Поразителна е приликата на някои от тях със съвременните си събратя

по обещания и целеви групи. Изключваме пълната липса на мобилна връзка, като в повечето случаи името на търговеца е достатъчно, за да ориентира евентуалния купувач, а адресът е описан чрез по-значими обекти в близост. Избрахме на случаен принцип няколко вестника, излизали в периода 1898 – 1924 г. – „Плевенски глас“ (1898 г.), „Плевенски известия“ (1903 – 1904 г.), „Вестник на рекламата“ (1922 – 1924 г.),„Плевенски общински вестник“ (1923 г.) и „Плевенска поща“ (1923 – 1924 г.), като само осъвременихме правописа.

Статистически погледнато, най-рекламираните продукти се оказват галошите и цигарите, следвани от шапки и платове, ресторанти и гостилници, часовници и не последно място – културни събития.

„По-трайни и луксозни от англо-шведските галоши „Лъв“ нема. 200 и 250 лв. чифта. Те са гарантирана марка, която е известна на цял свят. Намират се за продан при Блажо Маджиев“, но пък „Само при магазин „Прага“ ще намерите старите руски галоши „Триъгълник“. И те са „най-гарантирани в цял свят“, също както „Трапец“: най-здравите галоши в цял свят само в магазин „Италия“.

Малко неразбираемо, но все още интригуващо, звучи призивът от друго каре: „Ново! Ново! Продавам на маса до магазин „Централ“ ластачни връзки за обуща, които нямат свободни краища, за да правят чепика груб. Машинка за вдеване на игли, тайнствен пакет, в който като се сложи металическа монета, изчезва безследно и мн. др. дреболии“.

Не по-малко важно за модерния гражданин по онова време е и качеството на плата, от който си шие дрехите, както и шапката, с която завършва цялостния си стайлинг, казано по днешному.

Тази реклама спокойно може да се публикува и днес

(нито името на магазина, нито неизпълнимото, но затова пък изкушаващо обещание за връщане на пари, имат по-сполучлив аналог): „При английския магазин „Трите ергенчета“ за великденския сезон се получи голям избор от истински английски чисти платове за мъжки и дамски костюми. По качество и десени конкурират всички досега внесени вБългария. Който докаже, че продаденият от нас европейски плат не е чисто вълнен английски, ще му броим 5 000 лв.“

Личи си, че еманципацията предстои и дамите не са били най-надеждния търговец, защото призивите към тях са плахи и неубедителни, но достатъчно привлекателни. „Важно за дами: съобщава се на уважаемите плевенски госпожи и госпожици, че в манифактурния и галантериен магазин „Новий Бон-Марше“ пристигнаха голям избор най-елегантни европейски дамски шапки, сламени и копринени за предстоящия летен сезон, готови, гарнирани, при цени най-износни“. А за мъжете предложението звучи така: „Панайот Василев срещу Къща музей – магазин с разни галантерийни стоки, голям избор на мъжки горни ризи, нагръдници, якички, шалчета за врат и вратовръзки от разни платове, мъжки шапки – разни качества, платове и цветове, копченца, иглички, карфички, мъжки дреболии, сапуни, парфюми, помади, пудри и много други артикули при цени най-износни“.

Тютюнът е следващото нещо, което се рекламира най-скъпо (разбирай на най-челно място и на голямо пространство). И без никаква цензура, камо ли забрана. „Внимание: при Цанко Т. Йотов, будката на общината, ще намерите най-хубави ароматични цигари от различни фабрики с отличен тютюн. Цигарата от последно изобретение!“, „Папироси! Папироси! Картел екстра. Първо качество бели кутии, второ качество червени кутии, трето качество „Падишах“. Задоволяват вкуса на всеки пушач, моля опитайте още веднаж.“ И нещо особено полезно, което научаваме от друга реклама: „Цигари без никотин, важно за всеки пушач. Ще намерите в малкото дюкянче до фурната „Централ“. Не забравяйте, че влажните цигари са много вредни за организма. Продаваме: без влага, мухъл, най-ароматични цигари от всички видове“.

По-скоро необходимост, отколкото аксесоар по това време са часовниците.

А рекламите им са оригинални и запомнящи се. „Постигнат рекорд за болни часовници! Набавих си направо от Швейцария струг, фрез-машина и други приспособления, с които с гаранция ще мога да лекувам неизлекуваните досега болни часовници. Набавих си специални дълготрайни пружини за „Омега“, „Сигма“ и ги лекувам с гаранция. На най-ниска и износна цена“.

Преди сто години или днес, чревоугодничеството е носило най-голяма печалба на всички търговци. Тук креативността е похвална, стигаща до поетични метафори и рими, които драскат по чувствителните струни на жадуващата наслада душа.

„Болният ще оздравее, старият – подмлади, а младият – наслади. Опитайте напитките на деликатесния магазин „Златна котва“ – братя Грасеви, срещу Градския паметник“.

„Желаете ли да пиете чисто бито кафе и кристализиран ароматичен чай, елате в кафе „Одеон” до театър „Одеон“. Чиста и бърза прислуга“. (Това с чистотата и бързината на прислугата явно и тогава е било голям приоритет и главен борител на конкуренцията сред питейните заведения).

Кой казва, че някога, още преди да въведат стандарта „Стара планина“, млякото било мляко, а месото месо, щом в обявите обещават, че „всяка сутрин ще намерите чисто прясно и кисело мляко без всякакъв примес и най-вкусна шкембе чорба само в „Старата круша“ – срещу Окръжния съд“. Заедно с това, собственикът Георги В. Стойков „търси готвач за съдружник, който знае добре да готви“ (две в едно). Ако тогава действаше закон за защита от конкуренцията, то сигурно модерната работилница за захарни изделия „Милка“ щеше да отнесе глоба или най-малкото да си сложи още една – две букви допълнително в заглавието. Най-известен от героите в рекламните карета, който с месеци не слиза от челните места, е „Йото – царят на виното“. От обявите разбираме, че още през 1898 г. в Градската градина има всякога отворен бюфет, а двайсетина години по-късно там се е правил кефир срещу месечно абониране.

А кое е най-вкусното птиче месо – оказва се това от скопени петли, които се превръщат в крехки кокошки. За проба и уверение – при ветеринаря.

Музикални магазини и книжарници,

в които се предлагат като великденски подарък събраните съчинения на Иван Вазов в 21 тома за 130 лв., кината със зрелищни продукции от рода на „Робин Худ“, също не слизат от страниците за реклама. Като съвременно такси звучи обявата „За знание: съобщавам на Г. Г. почитаемите си клиенти, че новият ми автомобил Фиат, италианска марка, освен курсовете, които прави до градовете Ловеч, Троян и обратно, предприема и други частни такива на километър. Собственик С. Сапунджиев, срещу Градския парк“.

Продажбите на имоти са предимно поради изселване, но не може да се подмине равнодушно следното обяснение, материализирано в стотици декари за продан: „Поради неблагодарност към мен от страна на сина ми, зетя ми заради които съм се трудел досега и мислех да се трудя докато съм жив, да им оставя добро наследство, обявявам, че продавам всичките си недвижими имоти, състоящи се от къща солидна, дворно място 4 дка с постройки, находящи се в Плевен V и VI квартал, 120 дка ниви, 12 дка лозе, 10 дка салкъмова гора. Желающите купувачи могат да ме намерят всеки ден в дома на брат ми Александър Качармазов и водят преговори. Илия Качармазов“.

С претенции са и наемодателите: „Стая голяма хигиенична с електрическо осветление се дава под наем. Предпочитат се две госпожици учителки“.

Не липсват разкрасители и лечители на всякакви болежки. „Спомнете си буйните и дълги коси на вашите майки някога. Народната медицина победи косопада и пърхота (още тогава!), Литросис, а тая именно народна билка, която унищожава пърхота, сърбежа, усилва растенето на косата, придавайки й блясък и буйност. Изпитано доказано с много нови примери. Намира се на склад при Борис Иванов“. „Превъзходно е едно светло бяло лице без пъпки, луни нито нечистота на кожата. Употребявайте прочие млечния сапун LYS на къщата „Бергман и сие“. Парчето 1,50 лв.“ (рекламата е от 1904 г.).

Не липсват и удари под кръста: „Предупреждение – господа търговци на обработени кожи и др. плевенският обущар Тодор Ралников е фалирал като е променил фирмата на обущарницата си. Предупреждавам ви – пазете се от него. Търговец от провинцията“.

И малко клюкарска хроника:

„Слушаме, че едно лапацало от Плевен, което мирише и на всичко си било позволило да телеграфира в София, че цанковистите биле си вече оплели конците и други глупости, които само на една диария може да роди главата. Ние съветваме тази персона да си наляга парцалите и да се не бърка в работите, в които не му е мястото, защото ако продължава, скоро ще да намери мястото на бившия си другар, когото скоро отведоха в софийската лудница“. („Плевенски глас“, 1898).

Пак там: „В редакцията се получиха няколко анонимни писма, в които ни се съобщава, че госпожата на тукашен от случайните големци във всяко женско събрание не пропущала случай за да не изсипе по адреса на един наш приятел куп нелепости. … Ние понеже не отдаваме някаква сериозност на женените кудкудякания ще посъветваме буйната госпожа да си гледа по-добре къщната работа отколкото да ходи да дърдори врели некипели ту за тогоз, ту за оногоз“.

„Донася ни се че на 14 т. м. помощник кметът С. Гетов бил ходил с един от общинските съветници с общинския файтон до лозето от Американски лози на същия помощник. Ако е истина ние питаме да ни се каже от где се следва защо има общината тоя файтон – да си правят кмета и съветниците му разходки до лозята си, или да служат само когато се отива негде по някоя общинска работа. Макар и да знаем, че няма да получим отговор, ние хроникираме този факт, за да се знае от съгражданите ни“. (1904 г.)

Публикувано във вестник „BG Север“, бр. 12, 2012 г.

Материалът Галоши, цигари и шапки – начело в рекламите от началото на ХХ в. е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.