Диференцираните застраховки (известни като бонус-малус в България) нямат алтернатива и не могат да бъдат отлагани повече

Тези дни по медиите отново се коментират нови промени в законите и възможности, които в доста други държави не са задължителни, но застрахователните компании са направили така, че хората да предпочитат да ги използват.

Андрей Ненов е българин, член на Института за пътна безопасност, живее в САЩ и работи като мениджър в Американската автомобилна асоциация. Той ни разказва подробно как са уредени тези неща там.

Има неща, без които в Америка не можеш да минеш – застраховката за колата е едно от тях. По закон минималното ниво на гражданска отговорност е задължително за всички – непритежаването му може да ви вкара в затвора, освен десетките хиляди долара сметка, която няма да можеш да избегнеш, ако нямаш кой да те прикрие при инцидент.

Има неща в Америка, които са измислени и внедрени на базата на опита и риска. Пазарът и рискът определят повечето бизнес и частни решения. Започването на работа почти винаги минава през дръг-тест (за наркотици). В повечето компании няма да ви вземат при положителна проба – твърде много риск е за компанията да наеме подобен рисков човек – знаеш ли го кога ще се напие или надруса и ще ви съсипе бизнеса. В моята компания, освен дръг-теста, има и проверка на полицейския регистър за пътни нарушения – катастрофи, минаване на червено, превишена скорост и пр. При над 3 за последните три години – няма работа. Твърде рисков си, а и даваш лош пример за компания фокусирана в пътната безопасност и помощ. Когато голяма компания или държавна организация наемат подизпълнител – проверката е задължителна – лошо реноме гарантира, че едва ли ще спечели поръчката. Твърде рисково.

От години в България се прилага една порочна, непазарна практика на застраховане, която не помага по никакъв начин за възпитанието на шофьори и пешеходци. А именно практиката на уравниловка и еднаквите застрахователни премии, независими от кола и шофьор, води големите трагедии след себе си. Няма как да ме убедите, че Опел Корса, Джип 4х4 и товарен камион могат да причинят едни и същи бели, макар и при един и същ шофьор. Няма как да ме убедите, че шофьор с 15 нарушения зад гърба си последните 10 години, и такъв с 1 нарушение за същия период са еднакво рискови на пътя. Няма как да ме убедите, че шофьор предизвикал 2-3 сериозни катастрофи, и не дай си боже смърт на пътя, може да има същата застраховка в бъдеще, както примерно момиче, което кара винаги с 5 км под ограничението на скоростта. Това е просто нелепо, но е и много опасно. Това е всъщност именно онази уравниловка, която направи хората еднакво безотговорни.

Диференцираните застраховки, които се прилагат по цял свят (известни като идеята бонус-малус в България), нямат алтернатива и не могат да бъдат отлагани повече. Те могат само да помогнат с борбата за безопасност на пътя.

Да боравим с факти:

В САЩ нормалната застраховка за семеен автомобил (Нисан, Мазда, Форд около 100-110 кс.), е около 80-90 $/месец при един шофьор. Това е гражданската отговорност, като за лимит на застрахователно събитие покрива около 30-50 хил $ щети. Ако е необходимо по-високо застраховане – напр. 100-200 хил.$ и пълно “Автокаско” на колата – може да скочи до 100-150$/месец. Това е за един шофьор и една кола. Когато застраховката е семейна за 2-3 шофьори и 2-3 коли – тогава, макар и с отстъпки, общата цена стига до 200-400$/месец При по-мощните автомобили и по-новите – цената се качва с 20-100%. Колкото по-нова е колата, толкова е по-скъпа застраховката. В определянето й обаче влизат още много фактори. На първо място – какъв е шофьорът. За млад шофьор (16-20 годишен) рискът е много голям поради липсата на опит и обикновено това оскъпява застраховката с поне 50-80%. Ако е направил и 1-2 нарушения – цената скача поне двойно. Факторът нарушения на пътя – превишена скорост, неизправни мигачи, катастрофа, минаване на червено, бясно (неразумно, несъобразено с условията и опасно за другите) каране и пр. оскъпява застраховката с 10-50-300%. Всяко нарушение на пътя, за което е съставен акт се записва в полицейските регистри и от тях застрахователите черпят информация. Застраховката ми преди година я качиха с 30$/месец защото спрели съпругата ми заради неизправен заден фар. 30$ по 12 месеца е 360$ само заради това, на пръв поглед, безобидно нарушение. Миналата година на мой познат – студент първа година, най-ниското, което му предложиха, бе 600$/месец. Той е на 19 години, а вече има 2 катастрофи зад гърба си. Колата му – 20-годишна, струва 3000$.
Застрахователните компании предлагат и много отстъпки – така например, ако си инсталираш смарт устройство за следене на поведението ти (към компютъра на автомобила с GPS ), което следи кога караш, колко бързо ускоряват и спираш, колко си опасен на пътя, има отстъпка от 10-20% . Ако колата ти е с инсталирана аларма или я държиш в гараж – също има отстъпка. Цената на застраховката е резултат на сложна формула, в която се отчитат много фактори, но на първо място е резултат от 2 – марка на автомобила и що за шофьор я кара. Най-добре и най-евтино е и двете да са изрядни.
Това е стимулът. Застрахователите наказват финансово, ако си безотговорен, а държавата наказва съдебно, яко нямаш застраховка. Застрахователните компании се борят за повече клиенти, като предлагат отстъпки, промоции и т.н. Но същевременно компаниите си имат оценка на риска, който определя премиите им. Те знаят, че е глупаво да дадат евтина застраховка на агресивен шофьор, защото това ще им струва скъпо и прескъпо. Има пазарна война за клиенти, и когато избираш застраховка, е нормално да провериш цената поне в 4-5 застрахователи. Редовно ми се случва да намеря компания, която ми дава 30-50% по-ниско от другите. Двете системи – държавен контрол и частна застраховка, се допълват, без държавата пряко да се меси в цените.

Истинският контрол и безопасност на пътя изискват въвеждането максимално бързо на подобна система в България. Две неща трябва да се осигурят:

1. Държавата да осигури регистър на нарушенията на шофьорите с достъп за четене на застрахователните компании и съдебните органи до него

2. Застрахователните компании да разработят самостоятелни рисково обосновани продукти за застраховане, които да отчитат едновременно

• Тип, мощност, състояние на автомобила.
• Персонален профил – възраст, нарушения и пр. на шофьора.

И оттам свободно пазарно определяне на цените, на база горните две.

Когато подобен модел бъде въведен, той самостоятелно ще стимулира безопасността на пътя и ще изглади съществуващи нерешими проблеми.

Примери:
1. Автомобилна компания наема шофьор за обслужване на камионите/автобусите й. Той обаче има 10 нарушения зад гърба си и изведнъж застраховката му става вместо 200 лв. на година, 2000 лв. на година, които компанията трябва да плати. Дали ще го наеме?

2. В светлината на катастрофата при Своге, очевидно е, че много хора щяха да бъдат спасени, ако имаше колани на седалките. Спорът за коланите в автобусите, който очевидно не се решава заради финансовия проблем – твърде е скъпо да преоборудваш автобус, може да бъде решен много лесно. Застраховката на автобуса, ако е изправен с минат технически преглед е 200 лв./месец примерно, а ако няма колани – 1000 лв./месец.
a. Дали, при тази сметка собственика ще се мотае дълго?
b. Откъде накъде заради стиснатостта и немърливостта на собственика – застраховател и Държавния фонд ще плащат солидните обезщетения?
c. Автомобилният/автобусният парк много бързо ще се обнови, а старите небезопасни превозни средства ще намерят нови цени и път към други държави.

3. В САЩ карането без книжка е подсъдно, особено ако е след отнемане заради пияно шофиране или много нарушения. Дали в България, ако има вероятността да влезеш за няколко месеца в затвора, ще рискуваш да се качиш на кола. Както онзи убиец на 3-ма студенти, който бе с 95 нарушения, ако не се лъжа.

4. Имаш млад шофьор – неопитен. Ама той/тя много искали да се возят с приятелите си и да карат бясно. Слагаш му застраховка – но не на автомобила, а на автомобил+шофьор, която е с 300% по-скъпа, заради младостта на шофьора, и заради това че има 1 акт за превишена скорост, и да видим колко често ще се изкуши да кара със 180 км/ч. А ако направи още едно нарушение – качваш застраховката с още 100% .

5. Всички тези шофьори, които имат по 5-10 нарушения, и не им пука дали изпреварват при двойно непрекъсната, дали премигват зад теб по магистралата, дали ще продължат да го правят, ако вместо 50 лв. глоба еднократно, или на ръка (!), им се наложи вместо 200 лв. на година, да плащат по 1000 на година? Превенцията на безопасността не е в еднократните глоби, а в това да знаеш, че всеки ден/месец ще е така, докато не станеш по-малко рисков.

6. Имало проблем с автомобили, регистрирани в България, но които се шофират в чужбина. При които компаниите трябвало да изплащат огромни обезщетения. Елементарно решение – добавяш фактор “извън страната” и цената за застраховка скача с 100-200%. В САЩ например, ако трябва да ходиш в Мексико с автомобила – се плаща отделна застраховка. Защо да се открива топлата вода?

7. Ама застрахователните компании се опасявали, че ако една въведе системата, ще пострадат финансово. Нищо подобно – дай й право да определя цените на пазарен принцип и да може да предложи с 10-20% по-евтина застраховка на шофьори, които нямат нарушения и ви гарантирам, че след 4 месеца ще си удвои пазарния дял.

В предложените промени няма нищо ново. Нищо, което вече да не е изпитано и да не е дало своя резултат. Просто трябва да се приложи. Без особена административна намеса, а просто да се остави пазарът да определя цените и стимулира безопасността на движението.

Андрей Ненов, мениджър в ААА (Американска Автомобилна Асоциация) и член на Института за пътна безопасност

Източник: www.roadsafety.bg

Материалът Саморегулираща се безопасност, или какво означава да си рисков шофьор в САЩ е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.