България Север

Проф. Пламен Джуров: В България никой не знае колко са фестивалите – те станаха като кръчмите

Лауреатските дни в Плевен са една наистина уникална форма, която вече се краде на Запад

„Предизвикателства пред фестивалите и конкурсите у нас днес“ беше темата на кръглата маса, която се проведе в рамките на 31-те Лауреатски дни „Катя Попова“. На срещата присъстваха проф. Пламен Джуров – диригент на Софийски солисти, доц. д-р Момчил Георгиев – програмен координатор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“, д-р Любомир Кутин, директорът на Плевенска филхармония Любомир Дяковски, диригентът на Общински хор „Гена Димитрова“ Анелия Дечева, председателят на НЧ „Съгласие 1869“ Ивайло Атанасов, Нина Дорошенко от отдел „Култура“ в Община Плевен, журналисти. Доклади представиха доц. д-р Даниела Дикова „Социално значение на фестивалите“ и „Необходимостта от конкурси за развитието на читалищната дейност“, както и докторантката Су Ми Ким (Южна Корея) – „Подходи в реализацията на конкурсите в България“.

Форумът беше открит от проф. Пламен Джуров:

„Смисълът на това занимание е да се погледне малко по-отвисоко – не от регионално ниво, на проблемите и перспективите на фестивалите и конкурсите в България. Ще се опитаме погледът към тези проблеми да излезе малко извън границите на страната, да се поучим от добри практики, как става интеграцията между заинтересовани страни. Освен вечният триъгълник автор-изпълнител-публика, при тези форми – фестивалите и конкурсите, дали може да се разшири кръгът от институции – граждански или формални, държавни или местни, за да има по-голям резултат. Акцент, според мен, трябва да има между културната продукция на фестивалите и конкурсите, с медийните системи. Тъй като голямото предизвикателство на нашето време е, че ти можеш да не отидеш до културен обект, институт, но винаги в къщи имаш радио и телевизия, които са най-големите транслатори на култура и на антикултура.

Особено новият феномен – смарттелефоните, в който се съдържа цялата енциклопедия на човечеството, включително и музикалната.

Във всяко превозно средство на обществения транспорт виждаш най-малко всеки трети, който седи с телефона си и избира нещо. Големият въпрос е какво иpбира, какво остава от това, което е избрал и какво трябва да направят тези, които искат да се поддържа жизнено чувствителността към изкуството, за да има по-широк, осъзнат избор да избират. Възможността да събереш в един момент всички географски ширини, всички исторически времена, в телефона, изисква в паметта, в съзнанието, особено на по-младия човек, да има по-широка сетивност да възприема различните продукти на изкуството, различните прояви на култура. Това е големият въпрос, който представяме на обсъждане.

В България никой не знае колко са фестивалите – те станаха като кръчмите.

Има невероятно изобилие от фестивали – на горнооряховския суджук, на тиквата, на сливата, на Тато и на какво ли не – всичко се нарича фестивал. Това създава голям проблем. Ние се срамуваме ли от българските думи, взехме Fest като празник и започнахме да правим каквото ни дойде на акъла под това название? А всеки фестивал трябва да има лице, като човек.

Проблемът в България е средата. Просташка среда ражда простаци.

За мен като плевенчанин, гордостта е, че Лауреатските дни в Плевен са една наистина уникална форма. Възхищавам се на създателите, които са измислила принципа: Да избираш от избраното. Това е гарантирана цедка, гарантирано качество. Лошото е, че тази формула започна да се копира в чужбина. И в страни от Европа, които са по-склонни да развиват такъв културен форум за младите хора, копираха това съдържание и може би ще го направят по-богато от нас самите. А не ми се иска да бъде“.

Естествено разговорът се насочи към конкурса на името на Гена Димитрова, който, за съжаление, имаше само две издания и след това внезапно прекъсна. Тук мнение изказа един от създателите му – Ивайло Атанасов, както и директорът на Плевенска филхармония Любомир Дяковски.

Според Атанасов, мястото на този конкурс е точно в рамките на Лауреатските дни – както е бил замислен от самата Гена Димитрова.. „Трябва да има ясна политика на приоритети, за да има ярък резултат. Един конкурс на името на Гена Димитрова не е просто елитарен. Това е престиж за Плевен и не само“, категоричен бе той.

Дяковски не скри, че още в първия си мандат като директор е включил в концепцията си възстановяване на конкурса. Сега отново ще направи всичко възможно да се поведе. Според него  е по-подходящо това да стане в годината, когато няма Лауреатски дни. Следващата година за 24 май – нека си поставим такава цел, призова той. И подчерта, че лауреатите на първите два конкурса и до днес с гордост споменават в творческите си биографии. Така името на Плевен и на Гена се разнася по света.

Градът е съсредоточие на певческа слава, каза д-р Кутев.

Но без подкрепа на държавата няма как да се случи нещо значимо. „Ние имаме министерство, което е крайно пасивно. Няма държавна политика, няма граждански образувания, организации, които да бъдат гарант за високо качество. Естествено се напълваме със замозванци. И като няма насрещната оценка и той да бъде натикан в ъгъла, че харчи бадева парите на данъкоплатеца, ние в тази ситуация не можем да създадем читаво отроче, защото то расте в чалга среда. Аз смятам, че има чалга фестивална среда и тя може да доведе много отрицателен ефект“, категоричен бе д-р Кутев.

След тази дискусия, подобна ще бъде направена и в рамките на Софийски музикални седмици. На фона на този невероятен кипеж от новини, скандали, проблеми, това може да е микроголям проблем. Но той е съществен, защото ако се постави в една стратегия на културно развитие, или на обществено, това вече ще придобие друг смисъл. Не трябва да забравяме, че под слънцето няма нищо ново. Едно време старите хора в селата с техните празници са били това, което прави сцеплението на обществото. Те го правят единно. А ние сега сме свободни молекули, нас ни свързва общ език, обща територия и законодателство, но много често ние като че ли сме от различни страни и времена“, смята проф. Джуров.

Пълният запис на срещата може да гледате ТУК

Материалът Проф. Пламен Джуров: В България никой не знае колко са фестивалите – те станаха като кръчмите е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.