Годината е 1963, а денят 14 октомври. Шумните улици на Париж са заглъхнали. Новината се е разнесла със сутрешните вестници, които подканват минувачите: „Четете за смъртта на Едит Пиаф…“.

Хората се движат към „Пер Лашез“ – най-голямото гробище в Париж, в което почиват голяма част от именитите личности на Франция. Хиляди искат да се сбогуват с „Врабчето“, а целият елит на страната склонява глава пред таланта на тази малка жена.