Калина е единствената от семейство Серафимови, която не се занимава с музика. Баща й е Симеон Серафимов – преподавател по ударни инструменти и създател на перкусионен ансамбъл „Акцент“ в НУИ „Панайот Пипков“. Майка й – Августина Серафимова, е музиколог и вдъхновител на творческото семейство. Много от аранжиментите на Ансамбъла са нейно дело. Василена Серафимова – по-малката сестра, отдавна покорява световните сцени. Изкуството при Калина има друго измерение – не е в ноти, но хармонията, която улавя и композира с обектива си, въздейства по същия възхитителен начин като музиката. За втора поредна година талантливата фотографка, заедно с приятелката си Стани, създава Бебеносещи календари, средствата от които отиват за благотворителна цел. Самата тя е майка на две прекрасни дечица. За инициативата, за фотографията като хоби и професия, разказа тя специално за BG Север.

• Как се роди идеята за Бебеносещ календар?
• След  раждането на второто ми дете се наложи да потърся различни начини за придвижване с бебе навън, защото тя не харесваше количката. Още по време на бременността се запознах със Станислава, чието момиченце Никол е родено един ден след моята Елица, и която беше много ентусиазирана в бебеносенето. Някак неусетно слинговете и раниците ме вдъхновиха със своята красота и разнообразие, а Стани обичаше да се снима и така се роди идеята да направим бебеносещ календар. Искахме да направим нещо, което не сме виждали в България, мисля, че и в света няма такъв, защото той не е рекламен календар на 1 марка, а точно обратното – показва многообразието на носилките, като видове, начини на ползване, а и различни десени.
• Кои са звездните родители, които ще участват в тазгодишното издание?
• За наша огромна радост тази година няколко известни майки и един татко се съгласиха да подкрепят каузата ни. Това са актрисите Ралица Паскалева (позната от сериала „Откраднат живот”), Радина Кърджилова (позната от сериала „Стъклен дом”), Ивайло Захариев (познат от сериала „Под прикритие”), Евгения Джаферович – популярна блогърка и гримьорка и съпруга на футболиста Ваня Джаферович.

Натиснете тук за да видите презентацията.

• Как ще се продава и за каква благотворителна кауза ще отидат събраните средства?
• Календарът се разпрастранява основно чрез поръчка във фейсбук страницата му, в повечето библиотеки за наемане на слингове и раници, при вносителите на тези продукти, както  и в някои онлайн магазини за бебешки стоки.
  За втора поредна година каузата, която искаме да подкрепим е „Българската Коледа“. Едната причините да изберем нея е, че помага на деца, а другата – авторитетът на тази инициатива и липсата на съмнения в разходваните средства.
• Ти си майка на две прекрасни дечица. Как се промени твоят свят чрез тях?
• Промени се изцяло. Приоритетите се пренареждат, времето трудно стига за друго освен за тях и работа, но това са прекрасни моменти и емоции. Първото дете го родих сравнително късно, защото преди това не бях на такава вълна, но след като се появи в живота ни, колкото и банално да звучи, се чудех как съм живяла без него. Наслаждавах се на едно прекрасно майчинство със сина ми Симеон. Малката Елица пък ми поднесе нови изненади, защото нямаше нищо общо със спокойния си батко, но въпреки трудностите и нея гледах до 2 години и половина и отскоро посещава ясла. Все още ми е странно чувството, че не я нося под мишница или в слинг

• „Тормозеше” ли ги да ти позират за определени сюжети?
• Ох, признавам си, че да. Най-трудно снимам моите деца  и само на техните сесии се напрягам. И двамата са много енергични и трудно седят на място да позират, всичко друго им е по-интересно. Но аз имам идея в главата си, отишли сме на специално място, подготвила съм всичко и те искат да ме саботират… Обикновено успяваме да направим желаната снимка, но винаги отнема повече време, отколкото когато снимам други деца, а често отнема и 2-3 ходения до някое поле на 30-100 км от дома ни
• Имаш ли любими снимки – не само с децата, а изобщо? Какво обичаш да снимаш?
• От самото начало се насочих към портретната фотография. Обичам да снимам хора и емоции. Обичам снимките ми да са специални и го постигам именно като запечатвам важните моменти в живота на семействата, които са ми се доверили. Така те се превръщат в безценни спомени в тяхната лична  история.
  Любимите ми снимки са много. Всяка снимка ми носи специална емоция и усещане. Пазя почти всички кадри, които съм направила – и лични и на клиентите.
  Но най-много обичам снимките на нашите деца, когато съм уловила тяхната обич!

• Ти си от музикално семейство и като малка също си свирила на маримба при баща си Симеон Серафимов. Защо се насочи към фотографията и помага ли ти музиката в тази професия?
• Бих казала, че винаги съм била заобиколена от изкуство. Всъщност дядо ми по бащина линия е бил известен фотограф в Плевен, така че не съм първата в семейството. Не съм търсила целенасочено развитие във фотографията. Просто опитах и се влюбих в нея. Бях започнала да снимам  преди появата на децата, но именно след тях започнах да търся варианти да съм по-гъвкава в работата си, да имам повече време за тях, а контактите с други майки ми помогнаха да развия това увлечение в професия. От там нататък последва много труд, много снимане, много учене и непрестанно търсене на развитие. Определено музиката и по-специално ритъмът са ми в кръвта и могат да се открият в снимките ми, обичам повтарящи се елементи във фона – арки, колонади, движение като в безмензурна народна песен…

• Как преминава един твой ден?
• Дъщеря ми има лошия навик да става към 6-6.30, с усилие си отварям очите и се започва… приготвяме двете деца за училище и градина. Съпругът ми завежда Симеон, а аз Елица, след което с голяма чаша кафе започвам да селектирам и обработвам снимки или да снимам, според графика. (В момента тече коледна кампания и работата е много повече от обикновено, уикендите снимам от 10 до 20.00, а съпругът ми влиза и в ролята на майка. Честно казано без неговата подкрепа нямаше да се справя.)  Отмятам малко домашни задачи, в това число приготвяне на вечеря, още едно голямо кафе и в 18 ч. прибирам децата. Обръщаме им внимание, всеки има своите нужди, така че се опитваме поотделно да поиграем с тях. Напоследък уеднаквихме режимите и можем да вечеряме заедно и след като легнат започвам отново да обработвам снимки до малките часове на нощта. Не е много натоварен, нали?

Материалът Калина Серафимова: Най-много обичам снимките на децата ни, когато съм уловила тяхната обич е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.