Коледа неизменно създава настроение – от състрадателност и милосърдие, които ескалират като че ли единствено през декември, през спокойствие, уютност и семейна принадлежност, до шопинг истерия и показност на възможности за ядене и пиене. Краят на годината е време за размисъл и равносметка. Но и за мечти. Колкото и пресилено сладникаво да ни звучи понякога, колкото и да сме преситени, отегчени и невярващи, тайничко и дълбоко ни въздействат коледните песни, уханието на вино, канела и сушени плодове. Вярваме или не в кристалния звън на звънчетата, несъзнателно ще очакваме шейната на Белобрадия старец. Независимо дали ни носи подарък. Детето в нас може да спи, но е там. И вярва в приказки. В чудеса. А Коледа е магия. И е била такава не от нашето детство, не от детството на нашите баби дори. А от най-дълбока древност.

Най-ранните човешки цивилизации са издигали Слънцето на пиедестал и са го възприемали като Бог. Поредица интересни съвпадения в историята на религиите разкриват смисъла на Рождеството, което празнуваме на 25 декември. Нещата тръгват от Египет 3000 г. пр. н. е. Бог Хор е бил слънцето, а Сет – тъмнината, единият побеждавал денем, другият – нощем. Светлината против тъмнината или вечното противоборство между доброто и злото.

Хор е роден на 25 декември от Изида Мери, която е била девица. Раждането на Бога Слънце – Хор, е предизвестено с идването от изток на звезда, а трима крале следвали тази звезда, за да се поклонят на младенеца. На 30-годишна възраст бил покръстен от човек на име Анап. Не е нужно да припомняме как е роден Христос. И още съвпадения – Хор е имал 12 последователи – ученици, които били свидетели как той е лекувал болни и е ходил по… водата. Хор е бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал.
Кришна, обоготворен от хората в Индия 900 години пр. н. е., е роден на 25 декември от девицата Деваки. И при него източната звезда се явява при раждането му, извършва чудеса пред своите ученици и след смъртта си възкръсва. Гръцкият бог Дионис също е роден от девица на 25 декември. Вършил чудеса, като най-голямото било превръщането на водата във вино (помните Христос и спасеното сватбено тържество).

Митра от Персия е роден през 1200 г. пр. н. е. на 25 декември и, то вече е ясно, също от девица. Избира 12 последователи. Три дни след погребението си възкръсва.
Оказва се, че въпросната звезда, възвестила ражданията на всички младенци, е Сириус – най-ярко светеща през нощта на небосклона. На всеки 24 декември Сириус се подрежда в една линия заедно с още три ярки звезди, а полученото съзвездие се нарича „Коланът на Орион“ и предвещава раждането на Слънцето. Във всички религии са вплетени преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. На упрека към християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, св. Августин отговорил: Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.

Част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни, е традицията да се разменят подаръци. Кога и как се ражда
вълшебният Белобрад старец, който по Коледа разнася подаръци на децата?
На Запад и в Америка се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 г. в Ню Йорк под патронажа на Св. Николай било основано историческо общество. През 1822 г. Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина. През 1863 г. карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди, облечен от глава до пети в кожи. През 1869 г. излезли стиховете на Жорж Уебстер, от които става ясно, че домът на Санта Клаус е на Северния полюс. В червена мантия го облича издателят Луи Пранг през 1885 г., от който тръгва английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. Художникът по рекламата на фирма „Кока-кола“ Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания „Санта Клаус също пие кока-кола“ едва през 1931 г. Освен бутилката с кока-кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.

Източник