На днешния ден през 1939 г. си отива от този свят Чичо Стоян. Десетки поколения знаят неговите „Играчка-плачка”, „Щъркел”, „Калинка”, „Анка и Писанка”, „Сърдитко”, „Таралеж”…

На днешния ден, 31 декември, през 1939 г. си отива от този свят Чичо Стоян, с чиито стихове е израснало всяко българско дете. Той е един от най-талантливите представители на българската детска литература от началото на ХХ век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с детска поезия, десетки поколения знаят неговите „Играчка-плачка”, „Щъркел”, „Калинка”, „Анка и Писанка”, „Сърдитко”, „Таралеж” и др.

Стоян Михайлов Попов е роден на 21 юни 1866 година в пернишкото село Дивотино. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война. Мобилизиран е и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.

През 1892 г. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Творческият път на Стоян Попов започва през 1894–1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 г. издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“.

Ето някои от най-популярните му стихотворения:

При мама и при татко

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…

Сърдитко

Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.

И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи –
Николинка, Ваньо, Митко
викат му сърдитко.

Щъркел

Щъркел шарен,
я кажи —
цяла зима
де бе ти?

И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?

Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!

Не, дечица,
той не знае
да танцува,
да играе.

Не удрете —
трака, трака, —
не плашете
тъй юнака,
ами спрете,
престанете —
да си иде
го пуснете…

Играчка-плачка

Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.

Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!

Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.

Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!

Материалът На врабчето, ако имаш ти сърце, то му хвърляй по зрънце – Чичо Стоян е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.