На 2 февруари сe отбелязва Световният ден на влажните зони, след като на тази дата през 1971 г. е подписана Международна конвенция за опазването на влажните зони в иранския град Рамсар. Влажните зони са едни от най-важните ни природни богатства. Това са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Влажните зони са дом на редки животни и растения. Те имат важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-важните за опазване обекти. За последния век, влажните зони в България са намалели значително. Голяма част от тях са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са  пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Причините за унищожителната човешка намеса е убеждението, споделяно и до днес от някои хора, че териториите, заети от естествените влажни зони, не носят пряка икономическа изгода. Те са били възприемани като зловонни места, развъдници на комари. С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни, значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни.

Рамсарската конвенция (на английски: Ramsar Convention of Wetlands) е международно споразумение сключено на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Официалното й название е Конвенция за влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици.

Понастоящем конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България. Опазват се 1721 зони, чиято площ надхвърля 159 551 478 хектара. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биоразнообразието.

За да се присъедини към Конвенцията, дадена страна трябва да определи поне една влажна зона за Рамсарско място, съгласно критериите на Конвенцията. В България Конференцията е подписана през 1974 г. и влиза в сила за страната от 24 януари 1976 г. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 Рамсарски места, с обща площ 49 912,43 ха (0,45 % от територията на страната). Това са: Атанасовско езеро, Дуранкулашко езеро, Поморийско езеро, Шабленско езеро, езеро Вая, езеро Сребърна, комплекс Беленски острови, остров Ибиша, местността Пода, комплекс Ропотамо и карстов комплекс Драгоманско блато.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, кал, дивеч, сол и т.н., но в разумни граници, осигурявайки дългосрочното и устойчивото им ползване в бъдеще. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Загубата на влажни зони би довела изчезването на редица растителни и животински видове – зависими от тяхното съществуване, но би допринесло и за засилване на икономическите проблеми – най-вече до увеличаване на бедността, особено на хора, чиято прехрана пряко зависи от влажните зони.

Материалът Днес сe отбелязва Световният ден на влажните зони е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.