Тази година се отбелязват 150 години от създаването на народно читалище „Съгласие 1869” – Плевен. За век и половина то се е утвърдило като културен център в града и това не е случайно. Това средище на културния и обществен живот в Плевен дава началото на почти всички културни институти и състави в града. Историята му е прелюбопитна и в поредица от материали в BG Север ще запознаем нашите читатели с част от нея. Настоящето е не по-малко цветно. Близо 40 000 са преминалите през вратите му само за изминалата година по различни поводи – театрални постановки с известни и обичани актьори гостуват на сцената на зала „Емил Димитров”, концерти и творчески срещи, изложби … Но най-обичани и чакани са представленията на децата от съставите към „Съгласие 1869” – Балетната школа, Вокална група „Арлекино” и фолклорен ансамбъл „Мизия”. За това какво предстои в юбилейната година и как едно от най-старите културни средища в страната посреща предизвикателствата на съвремието, разговаряме с председателя Ивайло Атанасов.

 – Г-н Атанасов, 150 години е повече от респектиращ юбилей за един културен институт. Как ще отбележете това събитие?

– Не можем да степенуваме по важност всичко, което ще се случи в читалище „Съгласие” до края на юбилейния 150-и творчески сезон. Затова ще изброя някои от по-големите събития хронологично. На 15 април ще се състои премиера на спектакъла „Чудото е в теб” с участието на всички състави при читалището – Балетната школа и Студиото по класически балет, Вокална група „Арлекино” и Фолклорен ансамбъл „Мизия”. Ще бъдат реализирани 8 представления пред детска публика. На 21 юни Фолклорен ансамбъл „Мизия” ще представи юбилеен концерт по повод 40 годишни от основаването си в ДКТ „Иван Радоев”. На 1 октомври – датата, на която е основано читалището, ще бъде представянето на луксозен юбилеен сборник, посветен на 150 години НЧ „Съгласие 1869”. Редактор е проф. Мария Младенова, в момента усилено се работи по материалите в него. Сборникът ще бъде представен по време на Юбилейна научна конференция. Вече са готови записите в студиото на Максим Горанов и предстои издаването на диск с авторски песни на Хайгашод Агасян в изпълнение на ВГ „Арлекино”. Подготвя се нова песен за тях – „Децата на Плевен”, по текст на Надежда Захариева и музика на Хайгашод. Есента ще бъде реализирана и самостоятелна балетна постановка, а поредица от съпътстващи събития, изненада за плевенчани, ще допълнят празничния афиш на читалището в 150-ия му творчески сезон.

 – Имате повод за гордост и за самочувствие…

– Една такава годишнина не може да мине между другото по отношение на институциите, които трябва да я зачетат. В Плевен вече има 18-то читалище, не е далече деня, когато ще честваме 25-ото читалище в града. Докъде ще доведе това, ще покаже бъдещето, но няма да е на добро. Защото колкото и да се увеличават парите от държавата, те продължават да бъдат разпределяни по един безумен начин на местно ниво. Ако не се промени Закона за народните читалища (ЗНЧ), разпределянето ще продължи да става по абсолютно неадекватен, неаргументиран начин, на принципа кой на кого е човек.

– НЧ „Съгласие 1869” е най-голямото читалище в общината и съответно би трябвало да получава най-голямата субсидия…

– Така е, но за разлика от другите читалища, ние не получаваме нищо от Общината, от много години в общественото пространство се дъвче тезата, че сградата ни е частна собственост и ние трябва сами да си я поддържаме. Средствата, които получаваме по държавна отговорност миналата година бяха малко над 180 000 лв. Това е за всичко. Всяка година правим отчети, които никой не чете. А те са много интересно четиво, не само нашият. От отчета е видно, че като сложим ФРЗ със съответните осигуровки, горива и енергия, сме изразходили 16 000 лв. повече от субсидията. Тук искам да вмъкна пример с едно читалище, намиращо се на стотина метра от голямата регионална библиотека, която има 500 000 тома литература. То твърди че има 3 000 книги на 85 квадрата площ. Неговият покрив преди три години беше ремонтиран с общински средства в размер на 3 000 лв. Това не пречи сега да се искат доста повече пари за същата цел. При тази огромна дейност, която имаме, ремонти, хонорари и всичко, което се прави тук, ние сами покриваме. Не плачем за повече пари, а да се седне на масата и добронамерено да се види има ли адекватност между това, което се дава и това, което се получава. Убедени сме, че трябва да е ясно кой какви пари получава и какво дава насреща. Само за сведение, парите за читалищата в община Плевен ще бъдат над 1 милион лева!?

– Според вас как може да се реши този проблем?

– Проблемът е, че няма политика и принципи. Ако се каже: „На най-работещото и най-голямото читалище даваме най-малко, защото то се справя и без нас. Да му спрем всичко и да дадем на най-неработещото”, е комунизъм в действие, но е някаква позиция. Лошо е, когато няма позиция.  Ако има такава, ще има задължително и дебат, а сега  – нищо! Ако „Съгласие” затвори врати, това веднага не само ще бъде забелязано, но твърдя, ще бъде и удар срещу културата в града ни. Някой да разбра, че в правния мир няма читалище „Развитие”? Да се усети липсата на неговия творчески ентусиазъм? Но години наред там също се наливаха едни пари…

– Според отчета ви за 2018 г., през читалището са минали близо 40 000 души. Голяма част от тези хора са зрители на постановките на съставите при читалището, но и на гостуващите театри. Как привличате публиката?

– Ние не можем да се конкурираме с ДКТ „Иван Радоев” по няколко причини. Първата е, че сцената на драматичния театър има всички атрибути, които позволяват да се правят театрални постановки в пълния им блясък. Нашата зала акустично е по-добра, но тя е концертна. По-голяма е като брой места, но това не я прави театрална. Театъра има и финансови средства в пъти повече от нашите. Многобройната публика при нас е в резултат на добра импресарска политика, защото както всички области, това е пазар. Пазарът не търпи ниши.. Тук искам да вметна един факт. Историята е такава каквато е. Не знам друго читалище в България, което да е имало две сгради. Първата ни такава е предоставена на театъра, сега ДКТ „Иван Радоев”. Моите почитания към всички, които имат някакви претенции в исторически план, но фактите са това.

– Какво бихте пожелали на хората, които работят в читалище „Съгласие”?

– Тук работят хора, които дават от всичко от себе си. Сравнявайки техния труд с тези, които не правят нищо и получават еднакви заплати, тук никой не е поставил въпроса за това. Трябва да им благодаря. Дано успеем да трогнем плевенчани поне малко с това, което подготвяме за честването на 150-годишнината. „Съгласие” не е само емоция, не е и само история. Вярвам, че ще продължи да съществува като истинско, живо средище на културния и обществен живот в града, каквото е било винаги.

Материалът Ивайло Атанасов: Читалище „Съгласие“ не е само емоция и история, а живо средище на културата в града е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.