Киновечер, посветена на 100 години от рождението на Петков Бочаров, се проведе в Регионална библиотека „Христо Смирненски“. Идеята за лентата „Живот в три Българии“ е на сценариста Валентин Измирлиев, оператора Иван Тонев и продуцента Христо Христов. Режисьор е Станислава Калчева. Акцентът във филма е как чрез събитията в собствения му живот журналистът навлиза в дебрите на народопсихологията. Използвани са кадри от архива на БНТ, която е и копродуцент. Архивните ленти показват важни моменти от 40-те години на миналия век – бомбардировките, пристигането на Съветската армия и други исторически събития, маркирали и неговия житейски път. Във филма присъстват и последните години на прехода, на които Бочаров също прави оценка.

Преди да бъде прожектиран филмът Любопитни факти от биографията на доайена на българската журналистиката, сподели библиотекарят Михаела Дамянова:

На 19-ти февруари се навършиха 100 години от рождението на доайена на българската журналистика – Петко Бочаров. Преди да почине на 97 годишна възраст, той официално бе провъзгласен за най-възрастния действащ журналист в света. Обичан и мразен, но никога споменаван с безразличие. Обрисуван от приятелите си като „Светъл човек с лек характер, голяма сила и блестящ усет към словото.“

Роден в семейството на виден столичен адвокат, завършва право в Софийския университет. Стига дори до фронта, като войник във Втората световна война.

Дебютът на Бочаров в журналистиката е през 1952 г. По това време, Българска телеграфна агенция обявява конкурс за преводач от английски език. Петко е завършил Американския колеж в Симеоново и знае перфектно езика на Шекспир. Кандидатства за място в агенцията, но не храни големи надежди за успех. Късметът, обаче, му се усмихва. Няколко седмици след провеждането на конкурса, в дома му звъни телефонът – „Решихме да Ви назначим, защото сте най-малко неподходящ“, обявяват отсреща.

И това е само началото…

През 1962 г. от миниатюрно студио в старата телевизионна кула прави първия си коментар на живо. Разказва, че го е научил наизуст, за да се побере в точно определеното време и да гледа в обектива. „Успях да кажа това, което исках, а после 12 години не ме поканиха в телевизията“ – спомня си ветеранът.

Редовните му изяви и колоритният му стил по горещи международни проблеми и събития са едно от ярките му попадения. Изявява се като коментатор в телевизионното предаване „Всяка неделя“. Води рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в ..Deutsche Welle“.

В „Международната редакция“ на БТА изкарва 32 години.

Но дали това е достатъчно?

„Да, ама не“ – крилата фраза, негова запазена марка.

Извън успехите си в журналистиката, успява да се забърка в скандал с подкуп на длъжностно лице и излежава присъда в затвор. Няколко години работи като сътрудник за Държавна сигурност и е един от първите, които публично признават това и се извиняват.

След 2010 година публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българин“; „Лица и съдби от три Българин“; „Страсти и контрасти в три Българин“, „Нашата Via Dolorosa“, сборникът с коментари „Да, ама не!“, юбилейната „Петко Бочаров на 95 през три Българин“. Изданията се радват на голям читателски интерес и неколкократно са преиздавани.

През 2014 г. Петко Бочаров е удостоен с наградата „Златен век“ – почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество. Награда, която той безспорно заслужава.

Успехи и падения съпътстват живота на големия журналист. Но никое препятствие, не може да спъне един блестящ ум ит както казва самият той: „ Който обаче не иска да се мокри, да не излиза под дъжда. Казах и ще продължавам да казвам какво мисля, а кой как ще приеме думите ми, си е негов проблем!“

Бочаров остава образец на ерудиция, професионализъм и най- важното – характер. Споделя, че от всичко в журналистиката най-много ненавижда цензурата. Издава своята житейска рецепта за обичта на хората: „Аз никого не мразя“.

До последния си дъх доайенът на българската журналистика продължава да пише и да участва активно в обществения живот. През 2016 година напуска този свят, като завещава простичко, но мъдро послание: „Живейте живота си и не се натягайте прекалено, когато нещо не върви. Ако сте честни с другите и със себе си, ще остареете в мир и с другите, и със себе си.

Материалът С филма „Живот в три Българии“ в Регионалната библиотека отбелязаха 100 години от рождението на Петко Бочаров е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.