Името на плевенския адвокат Ячо Хлебаров е почти непознато на българската интелигенция, въпреки многопосочните му прояви и стой­ностни приноси в полето на българската книжовност, на читалищното и библиотечното дело в България.

Ячо Хлебаров е надарена личност, с висока култура, богата ерудиция и духовен аристократизъм. Широтата на неговата образованост и духовните му интереси силно го открояват сред неговите съвременници.

Вярващ, че „силата и богатството на един народ съставлява сборът от знанията, с които разполага този народ“ със завидна енергия работи за благоденствието му, което е убеден, че може да се постигне чрез активно четене на полезни книги и добре уредени библиотеки и читалища.

Учител, издател, преводач, журналист, редактор, въодушевен библиотечен и читалищен деец, плевенският адвокат оставя значими следи във всички области, в които се проявява, които и днес предизвикват интереса на редица изследователи.

Ячо Стоянов Хлебаров е роден в Плевен (4.03.1887) в бедно семейство. Кръщават го Ячо, за да бъде як и здрав, тъй като родените преди него деца са умирали.

След като за кратко е бил учител, през 1915 г. завършва правни и държавни науки. Утвърждава се като един от най-добрите адвокати в България, демонстрирайки без колебание и своите твърди граждански позиции, което след години му коства живота.

Включва се активно в живота и проявите на читалище „Съгласие 1869″ и му посвещава цели тридесет усилни години. Дълги години е успешен лидер и на Читалищния съюз в България, който превръща в най-солидната културно-просветна организация. Факт, който признават дори тези, които го недолюбват.

Превежда и издава знакови автори, от които българската интелигенция има потребност, с успех редактира книги, библиотечни поредици и списания, чието съдържание е актуално и днес.

През 1936 г. Министерският съвет го назначава за областен управител на Плевенска област, която според тогавашното административно деление на България включва и целия Търновски край, но скоро сам си подава оставката.

Ячо Хлебаров умира на 24.XII.1951 г. (Бъдни вечер) в Плевен, след като е бил продължително време в ТВО ,.Росица“ и ТВО „Белене“, а в „компанията“ му от лагеристи е била и част от истинската интелигенция на България, унищожавана методично от новата власт.

Ячо Хлебаров и Читалище „Съгласие“ и Плевен

Закърмен с традиционните нравствени ценности и идеалите на възрожденската интелигенция, обогатен от близостта си с проф. Иван Д. Шишманов, Асен Златаров, Антон Страшимиров и Тодор Влайков,

Хлебаров твърде млад се оформя като лидер на културния живот в Плевен.

За него културата е не само начин на живот и същност на поведе­нието, но и средство за промяна на обществото чрез силата на култур­ния идеал, който е и силен духовен стимулатор.

Затова плевенското читалище „Съгласие“ е друга духовна зона, в която той работи почти тридесет години за културното и стопанското издигане на родния си град, който по това време се превръща в „северна столица“ на България.

Към дейността на читалище „Съгласие“ той се приобщава още преди 1910 г., когато заедно с Петър Ненков и Иван Данов полагат общи усилия за добре обмисленото комплектуване на фонда на библиотеката, превръщайки я не само в най-богатата читалищна библиотека в България, но и в единствената в страната, уредена по европейски стандарти. Основната заслуга принадлежи на двамата професионално завършени библиотекари.

Ячо Хлебаров се отличава от тях, допълва ги, но и ги превъзхожда.

Ненков и Данов имат само седмокласно образование. Ячо Хлебаров получава солидно педагогическо, филологическо и юридическо образование, което му открива по-широки духовни хоризонти, а владее и чужди езици. Притежава и рядко срещана ораторска дарба, както и изключителен организационен талант. Талантлив журналист е, пише бързо и лесно. Във времето се изгражда като интелектуалец от европейска класа, проявява се и дарбата му да формира с лекота около себе си изтънчена духовна среда. Сред най-близките му приятели в Плевен са Петър Ненков, Иван Данов, Никола Ракитин, писателите Иван Кирилов и Г. П. Домусчиев. Изключително близък е с десетки университетски учени, актьори, поети и писатели от столицата, чиито имена не е възможно да се изброят.

Без Ячо Хлебаров постиженията на Ненков и Данов в областта на библиотечното дело биха имали по-камерно, местно значение. Чрез поредица от публикации, посветени на библиотеката на читалище „Съгласие“, той пръв прави постиженията на Ненков и Данов извест­ни в цялата страна и насочва вниманието на библиотечните работници към Плевен, превръщайки Ненков и Данов във фигури с национална известност. Той пръв оценява равнището на резултатите от работата им и го извежда в норма, в национален модел, особено в годините, когато ръководи националното читалищно движение.

След Първата световна война се създава общоградски „Фонд читалищна сграда“, който има за цел да набере средства за постро­яване на библиотека и театър в града. От 1919 до 1938 г. Хлебаров е председател на настоятелството на фонда. На идеята за това той отдава частица от себе си и прави немалко лични дарения, мечтаейки за библиотечна сграда, която да бъде най-модерната в България. През 1936 г. той сключва договор за построяването й с известния арх. Нено Ямантиев, който през 1932 г. участва в проектирането на библиотеката на Обществото на народите в Женева. Интересно е да отбележа, че в проекта, в който Ячо Хлебаров реализира възгледите си за модерна библиотечна архитектура, за пръв път в страната се предвиждат индивидуални кабинети, които да се предоставят за ползване на читатели, занимаващи се с научна работа, каквито и до днес няма в нито една българска библиотека.

Като ценител на театъра той вижда в него фактор за възпитание на естетически вкус у най-широки обществени слоеве – от учениците до земеделските стопани. Хлебаров е обичан и от плевенските, и от столичните актьори. Много от схващанията си, отразени и в статии, прилага при създаването на театъра в града. Дял в успехите на театралната трупа има и образуваният през 1918 г. Театрален комитет. Сред членовете му – главно писатели и читалищни дейци, е и Ячо Хлебаров.

В онези години, когато 80% от населението на страната ни се занимава със земеделие, проявявайки се и като народопсихолог, той смята, че е необходимо да се поставят на сцената преди всичко драматични творби от български автори, защото „нашето е винаги по-мило и по-близко до душата на българина. Нашето селско население много малко може да разбере от хубостите в смисъла на великите творения на европейските писатели“. През 1928 г. той иска с помощта на МНП да се организира пътуващ народен театър, който поне веднъж в годината да посети всяко селище, където има сцена. Смята, че в състава на трупите трябва да участват способни и талантливи артисти, които ще будят националното самосъзнание на народа ни.

Като резултат от вижданията на местната общественост, на читалищните дейци, сред които е и Ячо Хлебаров, и на интелигенцията за театъра като културна институция, на мястото на изгорелия през 1925 г. театрален салон през 1929 г. в града се построява нов. Той според мнението на тогавашния директор на Народния театър Хрисан Панков е не само най-хубавият в провинцията, но и трудно може да бъде сравнен с тези на редица европейски градове, големи колкото Плевен. Театърът направил силно впечатление и на проф. М. Арнаудов, който е посещавал Плевен неведнъж.

Благодарение на връзките на Ячо Хлебаров със Съюза на артистите, читалището сключва договор с Народния театър в София за гостувания в Плевен. Най-изявените български актьори Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Златина Недева често играят на сцената в Плевен. Пътуващият театър на Матей Икономов многократно гастро­лира пред плевенската публика.

Познаващ отношението му към театъра, през 1936 г. С. Киров – председател на Съюза на артистите, се обръща към Хлебаров с думите: „Известни са ми Вашите хубави чувства и заслуги към делото на българския театър и се обръщаме с молба към Вас от мое име, и от името на Съюза на артистите в България, да ни окажете Вашето ценно съдействие за организирането на Плевенски областен театър“.

Разпространението на полезни знания от всички области на науката, изкуството, стопанския и обществения живот превръща Народния университет в града в търсен източник на разнообразна информация. Благодарение на контактите на Ячо Хлебаров със столичната културна общественост, писателските и научните среди, в Народния университет изнасят сказки десетки писатели и учени, чиито имена е невъзможно да се изброят. Сред тях са Антон Митов, Ангел Каралийчев, Асен Златаров, Антон Страшимиров, Гео Милев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, проф. Михаил Арнаудов, Д. Б. Митов, Дора Габе, Калина Малина, проф. Стефан Младенов, проф. Александър Балабанов и много други. Те не само споделят своите знания с любознател­ната аудитория, но и с присъствието си създават празничност както в атмосферата на града, така и в душите на слушателите си.

Сам той изнася много сказки и реферати, а със силата на словото си пали и увлича слушателите си, кара ги да му вярват и те се приобщават към идеите му.

Ячо Хлебаров има приноси и за разпространението на киното в Плевен.

Познаващ силата на неговите възпитателни функции, когато в страната ни навлиза и киното, той купува със собствени средства киномашини и като истински меценат щедро ги дарява на читалището, а средствата от прожекциите са предназначени за закупуване на книги и културни прояви.

Убедени в неговите качества на истински интелектуалец и в искреното му желание да бъде полезен на своя град, през 1919 г. съгражданите му го избират в състава на настоятелството на читалище „Съгласие“; той остава негов постоянен член цели двадесет години. От 1932 до 1939 г. е и негов председател.

Той е деен член и на създадения в града „Комитет за стопанско и културно повдигане на Плевен и Плевенския край“, който осъществява редица полезни инициативи. През 1931 г. се основава и водоснабдителната кооперация „Здраве“, която има за задача да прокара модерен водопровод в Плевен. Ячо Хлебаров е сред активните й членове, а за известно време е и неин председател. Със статии във в. „Северно ехо“ от 1932 и 1934 г. информира гражданите за хода на водоснабдителните работи.

Присъдата

След 9.IX.1944 г. новата власт недолюбва Ячо Хлебаров. Тя не одобрява смелото му участие в подписката против смъртната присъда на видния наш политик Кръстьо Пастухов, убит по-късно в Сливенския затвор.

В отговор на твърдението му, че „прости хора не могат да управляват държава“, през 1946 г., без съд и присъда е въдворен за 6 месеца в ТВО край язовир „Росица“.

По ирония на съдбата, през октомври 1946 г„ когато Ячо Хлебаров е в лагера, вероятно не знаейки в какъв „парк“ е „приютен“ адресатът му, генерал Иван Винаров се обръща към него с писмо, в което, определяйки го като „един от най-интелигентните граждани на нашия град“, го моли да окаже морална и материална помощ за изграждането на Кайлъка като съвременен парк.

Лагерът не уплашва Ячо Хлебаров. През 1947 г. той води защита­та по делата на някои заможни личности в Плевен, чието имущество е неправомерно отнето от държавата по силата на изфабрикувания Закон за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти, пледирайки за неприкосновеността на частната собственост. Това не му се прощава. Веднага след тези дела са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите.

Ударът е жесток. Този път е въдворен в лагера в Белене за две години (юли 1949 – юли 1951 г.), където по това време се намират стотици свещеници, адвокати, генерали, предвоенни министри, депу­тати, индустриалци, банкери, общественици, както и редица българ­ски интелектуалци. В „компанията“ на Ячо Хлебаров са д-р Атанас Мосенгов, д-р Петър Дертлиев, Асен Христофоров, Стойчо Мушанов, Александър Сталийски – син.

През юли 1951 г., когато става ясно, че Ячо Хлебаров е тежко болен и краят му е близък, като израз на „огромно уважение“ към не­говата личност е натоварен на една каруца, която го откарва в Плевен, за да почине в дома си.

На 24.XII (Бъдни вечер) 1951 г. Ячо Хлебаров умира огорчен, сломен и прекършен от всичко случващо се в страната, но с достойнството на чист пред съвестта си и пред страната си интелектуалец, който не направи компромис нито със своите убеждения, нито с духовните си идеали на истински възрожденец.

Признанието

Преди двадесет години се издаде монографията „Ячо Хлебаров като културен деец, организатор на читалищното дело и библиотековед“, разкриваща удивително многостранната му личност и проявления във всички области, в които той е оставил значими следи, а името му започна все по-често да се появява в научни изследвания, в енциклопедии, в местни и столични печатни медии.

Пак преди двадесет години демократичното ръководство на читалище „Съгласие 1869″ взе решение и наименува голямата си читалня „Ячо Хлебаров“, а портретът му, поставен в нея, напомня за духовните му дела, превърнали го в представителна визитна картичка на плевенската култура за цял век.

През 2012 г. отново читалище „Съгласие 1869″, с подкрепата на Община Плевен, организира научна конференция, посветена на 125-годишнината от неговото рождение, а изнесените доклади бяха сериозен опит за разкриване на резултатите от неговата многолика дейност. Резултати, които никой друг плевенчанин не успява да по­стигне след него.

На 15 май 2012 г. (празник на Плевен) с решение на Общинския съвет на родния му град Ячо Хлебаров е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Плевен“ – достойно признание за делото на един от първенците на духовността ни.

Материалът е от: Младенова, Мария. „Ячо Хлебаров: Биоблиографски указател“, 2014 г., издание на читалище „Съгласие 1869“

Материалът Ячо Хлебаров – адвокатът-ерудит, станал визитна картичка на плевенската култура е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.