През много трудности е минала библиотеката на читалище „Съгласие 1869” в Плевен. От това, да се намери подходящо помещение, до това – да се съхрани безценното ядро на сбирката. Първоначално се е помещавала в кафене, после на няколко пъти се нанася в помещения, направени специално за нея, за които са се събирали доброволно средства от гражданите на Плевен. До 1946 г., когато е завършена сегашната сграда в центъра на града, построена със законопроект на Министерски съвет специално за библиотека. В нея и до днес се помещава читалище „Съгласие” и най-старата библиотека в региона. Любопитен факт е, че Иван Данов далновидно премества най-ценните екземпляри от сбирката в „Кайлъка”, за да не пострадат при евентуални бомбардировки през войната. През 1922 г. пък библиотеката е трябвало да се изнесе от сградата, където днес се помещава Театъра, защото на нейно място се е настанила аптека.

Острото перо на Ил. Бърдаров запечатва този момент в публикация във вестник „Мизия”, бр. 2, 1922 г., който се съхранява в библиотеката на читалището, Специална сбирка „Плевенският периодичен печат до 1944 г.”. Предлагаме я на вашето внимание с малко осъвременяване на правописа и незначителни съкращения:

Единственото културно нещо, което можем да покажем с гордост на дошлите за пръв път в Плевен хора, това е безспорно градската библиотека. Макар и не най-голяма, тя е доста богата и първа по своята систематична уредба в цялото царство. Много библиотекари са идвали нарочно да се запознаят отблизо с нейния образцов ред, който позволява да се издигне тя до качеството си на истински просветен факел, способен да хвърли светлина и върху най-дребните, наглед маловажни, въпроси.

Действително, благодарение на некои неотстраними обстоятелства и липса на персонал през войната, благодарение, требва да го признаем с тъга, и на недобросъвестността на некои четци, известни книги се изгубиха, други по погрешка бяха затуряни от неопитните временни раздавачи в несъответни шкафове и голям труд требваше да се положи, докато се създаде наново един сносен ред, ето че се яви едно непредвидено обствоятелство, което неминуемо ще внесе сериозно разстройство в това духовно богатство на нашия иначе посредствен в просветно отношение град.

Думата е за преместването на библиотеката.

По решение на постоянното присъствие на Плев. Общ. Съвет, дружество „Съгласие“ опразни помещението на библиотечната канцелария, дето се намираха половината от книгите. Там трябваше да се помести аптеката, „за да бъде на кюше!“

Преместването беше „належащо“ и трябваше да стане „бързо“. И ето, повече от месец става, как гражданите са лишени от четива, повече от месец книгите лежат в праха на пода на читалнята, а помещението на ъгъла „належащо“ и „бързо“ се държи заключено и неизползвано.

Опитайте се да пренесете от една стая в друга малкото книги, с които разполага вашата домашна библиотека, за да видите какъв безпорядък ще се яви, при всичкото ваше старание, и помъчете се след това да си представите, какво ще рече, да се пренесе градската библиотека, която разполага с повече от 20 000 тома. Но, не! Вие едва ли ще добиете ясна представа, защото не знаете строго определения ред на десетичната библиографска класификация, не знаете, че книгите са наредени първо по материя, после по големина и най-сетне по инвентарен номер, не знаете, че ако една книга попадне случайно само през две три книги в ляво или в дясно от нейното строго определено место, тя е вече изгубена за раздавача, следователно и за четеца, и много обяснимо е, че вие не ще можете да си представите добре всичкия хаос и безредие, които ще се създадат.

Разбираме, да ставаше това преместване в едно здание, където библиотеката з а в и н а г и вече ще остане и ще се развива необезпокоявана от никого, нито от бюфетчийски изпарения, нито от заседания на общинския съвет, нито от разни търгове — разбирам тогава да се предприеме една толкова неблагодарна работа. Всъщност, библиотеката започваше да се задушава вече в тези две тесни стаи, с които разполагаше. Но, колкото и да беше неудобно, колкото северната стая да беше нехигиенична, а западната често заета, все пак, при перспективата, че не се отива в п о с то я н н о здание, предпочително бе да се запази старото положение, вместо да се правят опасни разходки из разните стаички на долния етаж, та с това да се пречи и на амбулаторията.

Както и да е, опразването на библиотечната канцелария стана. Не стигаше това, но в заседанието си от 24 април т. г. (протокол № 48, пункт 1) Плев. Общ. Съвет реши да отнеме и читалнята на д-во „Съгласие“. Вече няма нужда аптеката „да бъде на кюше“, а трябва да се настани в удобно и широко помещение с маза, каквото е читалнята.

Не е му тука местото да цитирам комплиментите, които г-н Червенков и г-н Табачкин си размениха по адрес на най-старото културно дружество в града ни и неговото настоятелство.

Жалко беше само, че тези господа до там се бяха увлекли в дребнаво партизанство, че нямаха свян, когато шибаха с изплетените си от демагогски лъжи камшици по гърба на едни доброволно поели обществен дълг граждани. Не бих искал да се явя в защита на настоятелството, защото то, в желанието си да бъде в добри отношения с всички, няколко пъти вече проявява известна отстъпчивост в ущърб на собствените си и дружествените интереси. Такъв е случаят, например, със съгласяването му да опразни библиотечната канцелария, която слабост предизвика появяването на още по-големи апетити у господа общинарите; такъв е случая с индиферентното му отнасяне към разни несправедливи упреци, изнасяни често в печата, които упреци накърняват доброто име на „Съгласие“. Трябва, обаче, да се признае, че господа настоятелите винаги са се ръководили от искреното желание да служат на дружеството въпреки всички неприятности.

Непростимо е за общинските съветници да си затварят очите пред заслугите на д-во „Съгласие“, от които най-вече общината е имала полза, защото в противен случай общината именно трябваше да се нагърби с издръжката на библиотеката. Последната би чувствала тогава болезнено всяка смяна на общинския съвет и би се обърнала на едно партизанско посмешище.

Дружество „Съгласие“ запази тоя културен институт на висотата на безпартийността и с това пренесе голяма полза на целия град. Това да не се забравя!

Не се съмняваме, че общинските съветници искат да отнемат читалнята, не само, защото е била кръчма, тъй като тя биваше и уютна зала за разговорливи и чести общински съвети, но най-вече, защото е нужна за общинската аптека.

Обаче, защо правите това по такъв начин, господа съветници, та ни карате да си мислим, че интимният повод, който ви подтиква е –  да създадете разстройство в библиотеката?

Помнете, преди всичко, че библиотеката е на града и за аптеката с евтини или безплатни лекарства, която г р а ж д а н и т е ще н а м е р я т , к ъ д е т о и д а б ъ д е тя , не разстройвайте аптеката на душата — това книжно богатство! Вземете по-добре грижата, в споразумение с д-во „Съгласие“ и „Фонд постройка театрална и библиотечна сгради“ да се построи час по-скоро едно специално библиотечно помещение!

Граждани на Плевен, ние сме пред черната перспектива да се внесе безредие в единствения ценен, безпартиен, културен институт, гордостта на нашия град, светилника на нашия разум — библиотеката. Ще оставите ли вие да се изпълни това вредно решение? Бъдете бодри, защото именно вредните решения най-лесно се прилагат в днешните времена, а добрите остават за украшение на протоколните книги.

Убедени сме, настоятелството на дружество „Съгласие“ ще покаже, че може да бъде енергично и смело, когато въпроса се отнася за духовната светлина на нашия помрачен от долнопробно партизанство и груб личен егоизъм Плевен.”

Материалът През 1922 г.: Аптеката „на кюше“ срещу „аптеката на душата“ – преместването на библиотеката на читалище „Съгласие 1869“ е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.