В полутъмния коридор, широк не повече от два метра, чакат реда си тридесет – четиридесет души. Не достигат нито място, нито въздух, нито нерви, чакането продължава с часове. В повече са само гневът и обидата. Вратите и стените са почти плътно облепени със списъци, наредби, предупреждения, инструкции и образци на бланки, които чакащите трябва да попълнят. Мъждеещата електрическа крушка на тавана обаче прави тъмното още по-тъмно, а взирането в списъците – почти безсмислено. Двата строшени стола…