Една планирана, но недочакана от автора си изложба се откри в Арт център Плевен. Константин Симеонов – Костика не успя да присъства лично, изпратен завинаги във вечния си път именно в тази зала преди дни от близки и приятели. Но присъстваше – с колоритните си платна, с одухотворените си пластики, със спомените, които остави у всички като талантлив автор и добър човек.

Натиснете тук за да видите презентацията.

„Той е една възторжена и земна личност, не мога дори да мисля в минало време за него. Костика ни посреща още на входа заедно с неговото друго Аз и дари на всеки от вас една сърдечна прегръдка с последната си творба, която дори не успя да подпише. Казват, че времето е враг на човека, но то е милостиво към дарените с талант, към творците, към тяхното пространство”, каза при откриването галеристката Светла Тончева. И продължи: „От това пространство се срещаме със световете на душите си – вчера, днес, утре, на границата със страданието и копнежа, от най-светлото, от най-дълбокото – душата. Душата, въплътена в творбите. В тях се оглежда и трагизмът на биета и човекът в своята самота и философията на любовта. И нашия град се оглежда, притихнал в спомена – за Емил Димитров, за лудетините жабки и още, и още… Живо, игриво, страстно и с нежност звучат живописните платна, скулптури, съмнения, трепети, покруси, полети… живот. И тя неизменно до него – Убето. От първата целувка в студентските години, винаги заедно в това пътуване, наречено живот. Всичко е път. Път, отдаден на семейството и на изкуството. И следи-знаци, за отсъствието на човека, но присъствието в нас, в неговото семейство, в неговите внучки. Физическата смърт не може да го изгони от сърцата на хората, от храма на изкуството. Сега е по-жив от вчера, от когато и да е било чрез стотиците си скулптори и картини.”

„Не съм си представял откриването на тази изложба по този начин, сподели кметът Георг Спартански. -Аз не съм съгласен, че времето е враг на човека. Времето е една обективна даденост, то е вечно, временни сме ние, хората. Костика работи скромно, всеотдайно и с жар. Оценката я дават хората. Във времето остават неща, които са стойностни. Останалите то безмилостно заличава. Аз вярвам, че изкуството, което е сътворил Костика, ще остане до тогава, докато има хора, които имат нужда от изкуство. Приятелствата, които той създаде със своята топла усмивка, скромност и благ характер, ще останат във всички нас, които го познаваме. Ако има Бог, Костика е до дясното му коляно, гледа към нас и ни се радва.”

Материалът Красивата, но недочакана изложба на Костика, събра приятели и близки в Арт център Плевен е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.