В Националния план за енергетика и климат на България липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. Това е един от основните изводи, които се открояват в Доклада „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския национален план за енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.

Според експертите, възобновяемите енергийни източници ще играят особено важна роля в енергийния микс на ЕС и на България, за да гарантират устойчивостта, конкурентоспособността и сигурността на енергийната система. Планът, обаче, изненадващо разчита основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 година, изтъкват специалистите. Като аргумент в подкрепа на твърдението си те посочват липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности у нас, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки  за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти.

В доклада за декарбонизацията се посочва, че основният причинител на парникови емисии в българската енергетика е изгарянето на твърди горива, включително въглища, чиито дял в общото количество през 2016 г. достига 57,8%. „Правителството не трябва да разчита на дерогации от европейското законодателство, за да поддържа изкуствено тези централи. Вместо това, има спешна потребност от разработването на стратегия за запазване на работните места в съответните региони след затварянето на централите. Липсата на национална стратегия за трансформация на зависимите от въглища райони може да изостри както социалното напрежение, така и финансовите рискове за държавния енергиен сектор“, се казва още в документа.

Според анализаторите от Центъра на изследване на демокрацията отлагането на действията във ВЕИ сектора е възможно, но ще доведе до невъзвръщаемост на активите за производство на енергия от изкопаеми горива, включително на централи, които се планира да бъдат построени в бъдеще.

В Доклада се отправят някои от следните препоръки:

• Необходима е дългосрочна стратегия за поетапно закриване на въглищните електроцентрали. НПЕК следва да представи визия за трансформирането на зависимите от въглища райони в центровете за производство на електроенергия от ВЕИ и зелени иновации.

 • Без сериозна ревизия на целите, заложени в сегашния проект на НПЕК, България няма да постигне „въглероден неутралитет” до 2050 г.

• Необходимо е да се разработят специални програми за субсидирано изграждане на малки ВЕИ електроцентрали с оглед намаляване на зависимостта на домакинствата от енергийни субсидии.

• Доколкото стимулира употребата на биомаса, НПЕК трябва да предвиди и специален финансов механизъм, който не се ограничава до подмяната на остарелите печки и котли на дърва, а стимулира изграждането на общи средни по величина мощности за централизирано отопление в селските райони и малките градове.