Независимо от общо-взето положителните икономически перспективи у нас, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето. Това е един от изводите в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН. Растежът на БВП в България остава над средния за страните от ЕС, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки, констатират експертите.

Увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху частното потребление – то се увеличава с 6.3%. Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен, отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка. Инвестициите също плавно се възстановяват. Нетният износ, обаче, който допреди няколко години беше основен двигател на растежа, вече е с отрицателен принос към общия растеж, алармират икономистите. Това се дължи както на забавянето при износа, така и на увеличението в обемите на вноса, в това число и на потребителски стоки. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият растеж все още няма осезаемо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства у нас. Равнищата на бедност и неравенство на доходите са най-високите в ЕС, е друг тревожен извод в доклада. Според БАН данъчната система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване на социалните трансфери към нуждаещите се, анализират експертите.

През 2018 г. е регистрирано увеличение при всички приходни показатели. С основен принос са данъчните приходи. Икономистите от БАН обаче, препоръчват инициирането на дебат за преосмисляне на пропорционалното облагане. Експертите също така обясняват хроничното изоставане на действително направените разходи от планираните със съзнателно провеждана рестриктивна фискална политика, която обаче е в ущърб на икономическата динамика.

В доклада се отчита също, че икономиката ни запазва своя преобладаващ суровинен експорт. България се очертава като износител предимно на стоки с ниска добавена стойност. 

В доклада е разгледан и банковият сектор. През изтеклата 2018-та банковият сектор продължава да се развива във вече установената от последните години посока. Печалбата в системата се увеличава, концентрацията нараства, а кредитната активност остава далеч от предкризисните нива, въпреки продължаващото понижение на лихвите и засилването на икономическата активност в страната. На фона на сдържаните нагласи на бизнеса, основен принос за нарастване на кредитната активност в корпоративния сегмент има запазването на кредитната политика на търговските банки.

Безспорно, акцентът на 2019 г. и следващите няколко години ще бъде присъединяването на България към банковия съюз (БС) и подготовката за включване в Еврозоната (ЕЗ). Налице са силни доводи в подкрепа на подобни стъпки и преди всичко обстоятелството, че Банковият съюз е може би единственото възможно средство за запълване на пропуските в структурата на европейския проект.

Анализът на БАН показва още, че намаляването на заетостта през 2018 г. свидетелства за задълбочаване на негативните тенденции. Безработните и неактивните също намаляват, като процесът е подпомогнат значително от демографския фактор. Вътрешните резерви за увеличаване на броя на заетите са почти изчерпани, особено по линия на активиране на обезкуражените и общо на неактивните, които биха искали да работят. Наблюдава се физически недостиг на работна сила в някои райони.

В същото време, работодателското търсене намалява. Освобождават се наети, които в минали периоди бяха привличани и задържани чрез по-високи заплати. Значението на заплатите като мотиватор за трудова реализация също намалява.

Основната теза, която се защитава от икономистите от БАН, е, че в българската икономика се натрупват структурни дисбаланси, които пораждат рискове, засилващи се от силната зависимост на българската икономика от влошаващата се външна среда през 2018 г. Докладът на БАН откроява най-съществените предизвикателства пред българската икономика, а именно:

 • нарастващата зависимост на българската икономика от динамиката на европейската икономика;

 • ниския, неустойчив и небалансиран растеж в страната;

• недостатъчните вътрешни и чуждестранни инвестиции и приоритетното им насочване към нетъргуемия сектор на икономиката;

• свиване на фирмената печалба и разполагаемия доход за инвестиране;

• натрупването на значителни задължения в държавните предприятия, общините и нереформираните сектори с преобладаваща държавна собственост.

В заключение икономистите изтъкват, че финансовият сектор в глобален план вече се стабилизира и не се очакват значими рискове, които биха породили нова финансова и впоследствие прерастваща в икономическа криза. Същевременно са налице и определени структурни слабости на българската икономика, които оказват влияние върху нейното състояние, независимо от външните фактори.

Въпреки че международните институции като ЕК, ЕЦБ, МВФ и рейтинговите агенции се фокусират именно върху необходимостта от структурни реформи, все още икономическата политика на местно ниво си остава предимно ориентирана към преодоляване на затруднения и проблеми от конюнктурен характер, което има потенциал допълнително да задълбочи неблагоприятните външни ефекти в България, констатират експертите.