Трудно се пише за Владимир Трендафилов в минало време. За всички, които го познаваха, конструкция от типа „Владо беше“ звучи някак неправилно, като нещо, преведено с „Гугъл“. Неговото живо присъствие беше толкова силно, че изпълваше пространството, независимо дали в аудиторията или на пейка в парка. Най-мощно това присъствие се усещаше в неподражаемия му смях. Не смях, а увличащ грохот, който помита границите и йерархиите, разчупва позите и отнася маските на рутинизираното общуване. Където и да…