Необходими са радикални и дългосрочни мерки за ограничаване на недостига на работната сила като численост, знания и умения. Това става ясно от позиция на Българската стопанска камара по изострящия се проблем с кадрите у нас. Според бизнеса, недостигът на работната сила ще бъде един от основните проблеми на българската икономика, общество и държава и през следващите десетилетия.

През последните 30 години преход беше платена изключително висока социална, икономическа и демографска цена, се посочва в анализа на БСК. Числеността на населението намаля с над 20%, на наетите лица – с над 30%, при нисък реален ръст на БВП от около 15-20%. Неблагоприятните демографски тенденции, проявили се от 70-те г. на м. в., прераснаха в мащабна криза, възприемана често като демографска катастрофа. България отбелязва едни от най-високите нива на смъртност, ниска раждаемост, бързо застаряващо население, отрицателна нетна външна миграция и мащабно преселване на млади хора от селата и малките градове към София и големите градове. Повече от 22 години България прилага най-рестриктивния режим на Валутен борд в историята на публичните финанси с мащабни негативни ефекти върху структурата на икономиката, фиска, инвестициите, технологичното обновяване, производителността, доходите, заетостта и мащабната емиграция. Това са  само част от тежките констатации, изложени в становището на бизнеса.

Ето част от политиките и мерките, които БСК предлага с цел преодоляване на проблемите, генериращи недостига на работна сила:

1. Радикално преструктуриране на икономиката, ориентирано към отрасли с висока добавена стойност и качествени работни места

– максимално бързо присъединяване към ERM II и Еврозоната;

– подкрепа за ускорено и широко проникване на т. нар. споделена икономика, електронната търговия, цифровизация на икономиката, Индустрия 4.0, технологично обновяване и иновации за по-висока ефективност на инвестициите, факторната производителност и намаляване на потребността от работна сила с ниско образование и квалификация;

2. Ефективна демографска политика

– ефективни насърчителни мерки за млади семейства с висока заетост, образование и квалификация;

– широкообхватни политики за трудова и социална интеграция на млади хора от българските малцинства и диаспора и връщане от държавите, основни дестинации за трудова емиграция;

– съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация и засилено участие на жените на пазара на труда;

– разширяване обхвата на предприятия и сектори, прилагащи т. нар. корпоративна социална отговорност.

3. Радикални промени в здравеопазването

– ускорена електронизация, вкл. е-рецепта, е-направление, е-здравно досие;

– приемане на дългосрочна национална програма за осигуряване на необходимите медицински кадри за системата за следващите 10-15 г.;

– разширяване на обхвата и налагане на ефективен контрол върху профилактичната лечебна дейност на работещите и населението;

4. Образователна система

– пълно покритие и финансиран от държавата достъп на подрастващите в системата на предучилищното образование и възпитание;

– ефективни мерки срещу ранното отпадане от образователната система, подобряване качеството на обучение, задължително овладяване и валидиране на минимум цифрови и езикови знания и умения;

– учене през целия живот, вкл. за овладяване на знания и умения, необходими за професии, длъжности и отрасли с по-висока добавена стойност;

– радикални промени във висшето образование, стартиране на дебат за приемане на стратегия за неговото развитие до 2030 г., поетапно повишаване на изискванията за акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ на докторски и магистърски програми, а впоследствие – и на бакалавърските програми.

5. Трудово законодателство и ефективен пазар на труда

– облекчен режим за администриране на трудовите отношения, вкл. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение;

– увеличаване дела на гъвкавата заетост; отпадане на общата забрана и ограничения за извънредния труд и цялостно прилагане на принципите на ЕС;

– пакет от мерки, насърчаващи т. нар. „активно стареене“, вкл. увеличаване броя наети лица в пенсионна възраст за дефицитни позиции на пазара на труда;

– облекчаване на вноса на работна ръка.

6. Пенсионно осигурителна система

– обвързване на размера на средната и минимална пенсия с осигурителния принос, отпадане на тавана за максимален размер на пенсиите за всички лица; обвързване на пенсионните права с изплащането на дължимите осигурителни вноски;

– радикални промени при определяне на пенсиите за инвалидност; балансирано и справедливо решение за т. нар. фаза за изплащане на втора пенсия от универсалните и професионални пенсионни фондове.

7. Ефективна  държавна администрация

 – ускорено въвеждане на т.нар. Е-правителство;

 – оптимизация на броя на административните структури.