През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната беше по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът беше благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави-членки нарасна, отчита лятната европейска икономическа прогноза. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха да се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на несигурността в сферата на международната търговия. Очаква се това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

В резултат на това прогнозата за растежа на БВП в еврозоната от 1.2 % през 2019 г. остава непроменена, докато прогнозата за 2020 г. е леко намалена до 1.4 % предвид очаквания по- умерен темп на растеж през останалата част от тази година (пролетната прогноза предвиждаше 1.5% икономически ръст през 2020 година). Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена — 1.4 % през 2019 г. и 1.6 % през 2020 г.

Според заместник-председателя на Комисията, отговарящ за еврото, финансовата стабилност и социалния диалог  – Валдис Домбровскис, все още се очаква всички икономики на ЕС да отбележат ръст през тази и следващата година, въпреки че стабилният растеж в Централна и Източна Европа контрастира със спада в Германия и Италия. „Продължаващата слабост на производствения отрасъл, произтичаща от напреженията в търговията и несигурността в областта на политиката, подлага на изпитание устойчивостта на икономиките ни. По отношение на вътрешния пазар излизането на Обединеното кралство от ЕС без сделка продължава да бъде основен източник на риск“, допълни Домбровскис.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви, че заради многобройните рискове трябва да се увеличат усилията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на европейските икономики и на еврозоната като цяло.

Вътрешното търсене стимулира растежа в ЕС

Докато по-рано тази година растежът беше благоприятстван от редица временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби, тъй като прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват. Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа, благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави — членки на ЕС, като растежът ще е значително по-голям в някои области (напр. в Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия), отколкото в други (например в Италия и Германия).

Със спадането на цените на петрола се очаква понижаване и на инфлацията

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0.1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Понастоящем се очаква инфлацията в еврозоната да бъде средно 1.3 % през 2019 г. и 2020 г. (пролетната прогноза беше 1,4 % през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1.5 % през 2019 г.и 1.6 % през 2020 г. (пролетна прогноза беше съответно за 1.6 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г.).

Неблагоприятните фактори се засилиха

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола. Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.