Преглеждам стари свои текстове в „Дневник“ и се дивя: стигала съм до 15 хиляди и повече знаци (това за вас читателите е много дълъг текст), за да обясня и докажа чрез анализ на фактите някое поредно безобразие на властите – парламентарна, правителствена или съдебна или най-често на трите заедно. Резултатът като реакция на субектите на властите – обратно пропорционален на обемите на написаното: все по-ненарушимо безочие, еволюиращо до сливането им в една власт, която се брани с пълно…