На 25 юли се навършват 50 години от смъртта на Иван Винаров. Да си спомним за този бележит плевенчанин!

Иван Винаров е роден на 24 февруари 1896 г. в Плевен. През 1915 г. е призван в Българската армия. Натрупва значителен военен опит по фронтовете на Първата световна война, в края й е осъден на затвор за участието си във Войнишкото въстание. През 1922 г. бяга от затвора и емигрира в СССР, където става кадрови военен. От 1926 до 1930 г. е военен съветник на Китайската народно-освободителна армия, след което работи като военен разузнавач в Западна Европа, включително и по време на испанската гражданска война. Завършва московската военна академия „Фрунзе“ и през 1941 г. командва полк при отбраната на Москва. През 1944 г. участва в прогонването на германските войски от Балканския полуостров.

След 1944 г. Иван Винаров достига до чин генерал-лейтенант в Българската армия, после известно време е началник на Строителни войски (тогава „Трудова повинност“). През 1949 г. е назначен за зам.-министър (от 1951 г. – министър) на пътищата и строежите, а през 1954 – 1964 г. е началник на Главно управление на пътищата при Министерски съвет. След пенсионирането си се установява в Плевен, където му е предоставена къща в парк „Кайлъка“. След смъртта му тя става музеен кът. През 1990 г. експозицията е закрита.

От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевенско. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.

Иван Винаров умира на 25 юли 1969 г. в София.

Иван Винаров и Плевен

Едва ли повечето плевенчани знаят, че идеята пещерата в „Кайлъка“, където навремето хората са събирали овцете си на хладно, да стане ресторант, е именно на Иван Винаров. Реконструкцията (открита е през 1948 г.) била направена с част от парите, събрани от членовете на Комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол“ в парк „Кайлъка“. За да накара хората да се „поотпуснат“, ген. Винаров ги насърчил с личния си пример като обявил, че дава три свои заплати за каузата. Така инициаторът на комитета и негов почетен председател мотивирал членовете и за кратко време успели да съберат 3 милиона тогавашни лева. След година – две се появило и езерото с лодките и водните колелета.

Средствата били изразходвани за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия. С 3-те милиона лева започнало благоустрояването на „Кайлъка“. Първо били направени алеите, тъй като нямало никакъв път – покрай реката лъкатушила малка пешеходна пътека, а от другата страна се виел коларски път. Не след дълго започва и работата по големия плувен басейн, а паркът се залесява с различни дървесни видове.

Страхотното наводнение в Плевен от 1956 г. отключва идеята за язовири, които да предотвратят голямата вода да нахлуе пак и да смекчат сухия местен климат. Иван Винаров предложил да се изградят т. нар. ретензионни язовири, които да задържат водите при обилен дъжд. От тогава до сега градът не е наводняван.

Някои от местните помнят Иван Винаров и с ролята му за водоснабдяването на Плевен. През втората половина на 50-те години започнало проектирането на Черноосъмския водопровод. В края на 60-те той бил готов. Благодарение на него се докарвали 1 000 л/сек. питейна вода.

Идеята за направата на Панорамата също е на Иван Винаров, твърдят запознати. Той положил изключителни усилия в тази посока. От среща с тогавашния съветски министър на културата станало ясно обаче, че решаването на въпроса се отлага във времето и така символът на Плевен става факт след смъртта на генерал-лейтенанта.

За жителите на с. Згалево обаче Иван Винаров ще си остане човекът, благодарение на когото гъсти асмалъци оформят свод над тротоарите по протежение на цялата главна улица на селото и осигуряват прохлада през лятото.

Материалът 50 години от смъртта на Иван Винаров е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.