Иван Александров е талантлив майстор-сладкар. От няколко години работи в Лондон, главен сладкар е в петзвезден хотел, който е в топ 5 на най-добрите лондонски хотели. Днес той развива собствен бранд – Botique Cookie’s Cakes, където твори уникални бутикови торти и сладкиши по поръчка. 42-годишният сладкар е брат на актьора Владо Карамазов (фамилията е една и съща, просто актьорът избира псевдоним). Друга известна подробност около шеф сладкарят е, че той направи втората по важност торта за сватбата на принц Хари и Мегън Маркъл – тортата за журналистите от цял свят, акредитирани да отразят бляскавото кралско събитие.

Днес майстор сладкарят провежда обучение в хотел „Ростов“ в Плевен, в което разкрива тайните на изработката на захарни цветя и декорация от вафлена хартия.

Какви са тенденциите в сладкарското изкуство, как той се насочва към тази професия и каква е тръпката да твориш сладки произведения на изкуството, разказва шеф сладкарят в интервю за читателите на BG Север.

– Шеф Александров, на какво ще учите курсистките днес?

– Ще правим цветя от вафлена хартия. Това са неща, които са много популярни и се правят лесно. Моят стил е, че търся лесните и ефектни декорации. Пречупил съм нещата през моята призма, за да се правят супер лесно. Всеки търси „Уау!” ефекта и аз го видях във вафлената хартия. Първо, защото  много евтина като разход и второ – много лесно се работи с нея. Накрая се получава нещо много ефектно.

– Към кого са насочени курсовете ви?

– Стават и за начинаещи, както и за сладкари. Понеже съм сладкар, а не декоратор, аз съм си пречупил нещата да са ми лесни и затова стават за всеки. Лесни ли са ми на мен, всичко е наред.

– Как стигнахте до кралската торта и каква беше емоцията?

– До нея стигнах чрез Дебора Бонети – директор на международната пресасоциация (FPA). С нея
съм работил в много събития и тя ми има пълно доверие. Нейната асоцияция работи
под патронажа на кралицата. За кралската сватбена торта отказвах до последно. Това
никога нямаше да стане известно в България, но знаех, че идва български екип, а
ми трябваше някой да ми снима тортата, защото аз нямаше да мога да отида до
Уиндзор. Не знаех кой точно ще идва и чрез брат ми стана връзката. После настана
някаква лудница. Тогава започнах да осъзнавам, че може би това е нещо важно. Петя
Дикова също ме убеди, че това е нещо, което никой няма да изхейти, много е
добро. Някои ме питат каква беше реакцията от тортата. Но там си има протокол,
не става просто така – На ти това парче торта, пробвай го!

– Как се насочихте към тази професия и по-точно към сладкарството

– Това винаги ме е влечало, но конкретно сладкарството ми беше насила наложено. Като деца бяхме една групичка приятели, които решихме да кандидатстваме заедно в Техникума по обществено хранене в Банкя за сервитьор, готвач. Една учителка насила ме вкара сладкар. Аз не исках да се разделяме, но тя ме записа в сладкарството. Първото влизане в кухнята тогава наистина ми хареса. Може би попаднах на хора, които ми показваха интересни неща и това ми възбуди интереса. Това се опитвам да правя сега в Англия. Където и да съм, винаги идват някакви студенти, деца. Опитвам се да им запаля искрата, за да продължат да се занимават със сладкарството като професия и в бъдеще.

– Как се оцелява в този
бизнес? Професията е атрактивна и популярна, има редица телевизионни
предавания, които допълнително я популяризират…

– В България много трудно се оцелява. Имам покана да участвам в английския Bake Off за професионалисти, но още се колебая, защото са ми малко комерсиални тези предавания. В Англия е много по-различно. Оцеляваш, защото има пазар много голям. Аз съм се наместил в индийския пазар с индийски сватбени торти и общо взето това правя там. В България трудно се оцелява. В тази малка дъжава всички се опитват да се разединяват и да си правят мръсотии, което е много неприятно. Имам нови проекти в България с много известни сладкари. Ще започнем да правим съвместни курсове, за да качваме нивото на сладкарите в България. Това ще бъде след Нова година. Искам да започна да обединявам хората, добрите сладкари и декоратори да правят нещо заедно, а не просто да се разединяват. Все пак сме една шепа хора в България, не сме Англия.

– Какви са модерните тенденции в сладкарството?

– Тенденциите в Англия са към по-изчистените торти. Нещо с
маслен крем, да няма фондан отгоре. Модерни са торти с вдлъбнат ефект. В
България ние работим малко по американски тертип, тортите са изкуствени. Не че
е лошо. Въпросът е, че тенденцията в Англия е към по-лесните торти. Нямат никакъв
фондан, с ядливи цветя за декорация, нещо което е по-натурално. Това е ефектът
там.

– Обичате ли сладко?

– Да! Тук в България спрях да ям сладко, защото всичко с
маскарпоне започна да ме изнервя. Опитвам се да казвам на мои приятели
хотелиери, които са и в ресторантьорския бизнес – маскарпоне значи, че в
ресторанта няма сладкар. Защото това е едно маслено сирене, в което се слага
захар и то става крем веднага, което значи, че няма сладкар, който да направи
нормален крем, който да става за ядене.

– Коя е любимата ви торта и как поддържате форма?

110 кг съм, това не е форма. (Смее се). Качват се килограми,
няма как. Аз ям всичко, това ми е професия и дори да не ми харесва, го пробвам.
От там си вадиш заключения дали става добре. Сладко ли е – ям, не мога да кажа
кое ми е любимо.

Материалът Шеф Иван Александров: Обичам сладкото е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.