Знае се, че основателите на манастирите винаги са търсели най-красивите и романтични планински кътчета, за да строят Божия храм, като според легендите в много случаи мястото е посочвано свише. Такива има десетки и стотици в северозападния край на България. В миналото българските манастири са били огнища на религиозна и човешка просвета и култура, твърдини на народностното самосъзнание, народни университети, книгоиздателства и книгохранилища. И днес хората влизат в тях с надежда и упование за по-добро, носещи в сърцата си болка, скръб, душевно терзание или угризение. Или за да изпълнят семеен ритуал – сватба, кръщене, опело, да почетат храмовия празник. Но и за отдих сред тишината и омаята на красивата природа, сред прохладни сенки и лечебни извори, предания и легенди. В повечето манастири има хотелска част и ресторант, където може да се отдъхне за по-кратко или по-дълго време.

В това пътуване ще спрем в най-големите манастири в Северозападна България, които са на пътя от София по река Искър – Враца – Монтана – Чипровци.

Първият е Черепишкият манастир „Успение Богородично“, който е на 60 км от София. По пътя за Мездра край с. Ребърково има отклонение за него вляво от шосето. Възникнал през XIV век, той е един от най-старите духовни комплекси в България. Името му се свързва с белеещите се кости на загиналите воини в битката на цар Иван Шишман с османлиите. Над белите скали и непристъпните зъбери покрай Искър отдалеч се виждат 12 дървени кръста, които олицетворяват безсмъртието на 12-те апостола. Разрушаван и опожаряван по време на войните и робството, в началото на XVII в. е възобновен от преподобни Пимен Зографски. Тук два пъти намира убежище народният будител Софроний Врачански. Манастирът приютява и бойци от разбитата Ботева чета. В средата на XIX в. в светата обител е творил книжовникът Дамаскин Хилендарец. Под манастирската лоза Иван Вазов пише „Една българка“ и поетичния цикъл „Скитнишки песни“.

Комплексът е изграден в типично възрожденски стил. Така изглеждат отделните сгради – Владишката, Данаиловата, Училищната, Приемната, Складовата и Рашидовата къща. Всяка една е свързана с конкретна легенда или предание.

Една от традициите в този манастир е харизване на деца. Младите майки са донасяли своите 1 – 2 годишни рожби и са ги обричали на Божията майка за здраве и закрила.

На 20 км от Мездра и на 2 км от гара Струпец, на малко възвишение край десния бряг на Искър, е кацнал Тържишкият манастир „Св. Пророк Илия“. Триетажните жилищни сгради, извисени върху 70 дървени колони, са рядък образец на възрожденската архитектура. Сред широкия двор, в сянката на високи дървета, е притулена малка старинна каменна църква 5 на 7,40 метра. Тя има уникална иконна галерия и старинни стенописи от XVII – XVIII век.

Ако продължите към Враца и Вършец, на 12 км след града на минералните извори в посока към Берковица, под връх Тодорини кукли сред вековна гора е разположен Клисурският манастир. До него от София може да се стигне и през Петрохан, като отклонението е преди Берковица. Той е четвъртият по големина в България и един от най-старите християнски центрове. В прочутата обител блика жива вода, чиято слава се носи от векове. Преди три години руски учени доказаха, че енергийната й устойчивост е по-силна от тази на рилската вода. Според изследванията на московския академик от български произход Тодор Дичев, изворната вода в аязмото на манастира е с ниско съдържание на минерали, прочиства организма и предотвратява атеросклероза. Всеки ден тук идват хора от цялата страна, за да пият от чудодейната вода, течаща край божия дом. На 16 април е храмовият празник, на който тържествена литургия по традиция отслужва видинският митрополит Дометиан.

Клисурският манастир е предпочитано място за сватби и кръщавки. Но и за отдих, тъй като разполага с хотелска база с 80 легла. Ястията в ресторанта са екологично чисти, приготвени от продукти на фермата, в която се отглеждат крави, овце, прасета, кокошки и коне. Оттук се предлагат планински излети по екопътеката през Римското кале, местността Водопада и Боровия парк.

За любителите на пешеходния туризъм много привлекателен маршрут е връх „Тодорини кукли“ с надморска височина 1 785 м. При ясно време от него се вижда сребристата линия на Дунав, отсечените бели скали на Искърския пролом и величествения връх Ком.

Оттук пътуването може да продължи към Лопушанския манастир „Св. Йоан Кръстител“, който се намира на 18 км. след Монтана и 46 км. преди Чипровци, край с. Лопушна, община Георги Дамяново. Тръгналите специално за него от София (105 км) могат да пътуват и с автобус „Чипровски експрес“.

Разположен сред суровата красота на Балкана, под върховете Миджур, Ком и Копрен, край ромона на трите ръкава на река Огоста, манастирът стъписва при първия досег с неговия градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е възстановен през 1850-1853 г. и е посветен на св. Йоан Предтеча. Обявен е за национален паметник на културата. Манастирската църква е съхранила един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са рисувани от Станислав и Николай Доспевски. Тук често идвал Иван Вазов, докато бил съдия в Берковица, и вдъхновен от драматичната история на манастира, написал части от романа „Под игото“.

И сега непрекъснато пристигат много хора – за кръщене и сватба, поклонници и туристи от България и чужбина. За да опитат със сребърния черпак за пиене от прохладната струя на белокаменната чешма с три чучура и причудливи релефи на мустакати мъже със саби и боздугани, коне и цветя, а над тях два орли; да се разходят сред обширния двор и да поседнат под сенките на големите дървета туя, смърч, липи и гигантската секвоя пред западния черковен вход. Да влязат в църковния храм и да се потопят в изящната липова дърворезба на тревненски майстори.

Новата сграда – хотел на манастира, е построена романтично – с дървени чардаци и много уютни 19 стаи с общо 50 легла, телевизор и самостоятелен санитарен възел. Тук ще ви посрещне като любезен домакин управителят на комплекса Александър Миланов. С него работят само млади хора, игуменът йеромонах Йосиф е на 29 г. В манастира има паркинг, гостоприемница с 30 места плюс 90 места на открито. А при топло време може да се съберете вечерта с останалите посетители в Гостоприемницата, уредена в битов възрожденски стил. После да поседнете на големия чардак, откъдето звездите изглеждат невероятно близо.

Източник

Материалът Дестинации: Манастирски маршрути в Северозапада е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.