На 16 август българската православна църква чества паметта на Свети Йоаким Осоговски, живял в края на 11-и и началото на 12-и век. Приема се като последовател на Свети Иван Рилски, защото избира неговия начин на живот. В Осоговската планина намира подходящо място за своя отшелнически живот. В пост и молитва прекарал живота си в пещера в местността „Бабин дол“, Сарандопорска област, където през 14 век започва изграждането на Осоговския манастир.

Хиляди туристи от цял свят посещават Осоговския манастир, който се намира в полите на Осоговската планина, на 3 километра източно от град Крива паланка, днес в Република Македония. За първи път името му се споменава по времето на българския цар Калоян.

Не е известно къде се е родил Йоаким. Живял е през ХІ век и се е представил в Господа в самото начало на ХІІ век, когато България се  намирала под византийска власт. Той е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество – преподобните Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски.

Веднъж Йоаким като странник дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с добрия болярин той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. И боляринът му посочил една пещера близо до реката Сарандапор (по гръцки) или Крива река (по български). Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва.

Веднъж на него случайно се натъкнали ловци, отчаяни от неуспеха си в лова. Преподобният им показал едно място, където те хванали много лов. От това време нататък работите на тези хора въобще тръгнали добре, поради благословението на светия подвижник. Но когато друг път нарочно посетили пещерата му, те намерили подвижника да лежи на земята умрял и го погребали там. След това често дохождали на гроба му с кадило и свещи.

След 50 години един овдовял свещеник, на име Теодор, от село Осмидол в Овчеполския край се поселил в мястото, където се подвизавал Йоаким и приел монашеско пострижение с името Теофан. Преподобни Йоаким му се явявал няколко пъти и му заповядвал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заповедта на стареца. После построил и манастир с храм на името на преподобния. В този манастир и досега лежат светите мощи на преподобни Йоаким.

Един болярин се озлобил против невинния Теофан, но бил хвърлен от коня на земята. При падането му се счупили и двата му крака. Преподобни Йоаким му се явил насън и му заповядал да направи дар на манастира и да се помири с игумена Теофан. Боляринът изпълнил заповедта и оздравял напълно, като че нищо не е било.

Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от грабеж на странични лица. Той също така наставлявал като истински игумен манастирските братя, когато те правели грешки.

След освобождението на България от византийско иго (1186 г.) преподобни Йоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет и че братята са длъжни да го посрещнат.

Годината на своята кончина преподобни Йоаким благоволил сам да открие на сън: „Осем години пред голямото слънчево затъмнение“, което станало на 19 март 1113 г. Следователно, преподобни Йоаким Осоговски се представил в Господа на 16 август 1105 г.

Материалът Почитаме паметта на Свети Йоаким Осоговски е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.