Рано сутрин сливенското гето „Надежда“ прилича на мравуняк. В безкрайна тъмна редица майки и деца бързат към двете училища в съседния панелен комплекс. Преди години тичали направо през железопътните релси, които минават на метри от махалата. После общината прокопала подлез. Хората сякаш извират изпод земята, а по средата на пътя им мъже със сигнални жилетки и стоп палки спират автомобилите по бул. „Илинденско въстание“ за да пропуснат върволицата. Така е всеки ден.