Състоянието ни „след вируса” (без да сме се разделили с него) е уникален исторически опит, защо не и преддверие към „нова социална реалност”. Особено чрез повсеместната размяна в изолацията между „реално” и „виртуално”. Струва ми се, че това се долавя дори с просто око.